Бях млад и глупав точно колкото е глупаво младо градско лекарче, изпратено на село. Лекувам болните, тичам нощем при тоя, който закъса, някога карам с моята кола спешните случаи в града. И се чудя: няма ли в това село благодарни пациенти? В града благодарните пациенти носят на лекарите шоколадени бонбони и уиски, човещина ли е, какво е - не знам, но носят. А тука един бонбон няма. Не че налитам на бонбони, но се чудя.

Виждам обаче, че кокошките в двора на хазяите стават все повече и повече. Питам Гошо, хазяина, откъде толкова кокошки, а той вика: от благодарните пациенти. Какви пациенти, питам, а той вика - от твоите. Чакай бе, казвам, значи аз лекувам хората, а те ти носят кокошки? Как става тая работа? Ами много просто, обяснява ми Гошо, казах им, че имаш захарна болест и ти е забранено да ядеш бонбони. Препоръчали са ти пилешка супа и бяло месо, може бутче или крилце. И те от благодарност носят пиленца и кокошки, а те ни снасят и яйца.

Момент така, Гошо, каква е тая идиотщина със захарната болест и как така ще караш хората да ти носят кокошки! На какво основание? На морално основание, обяснява ми Гошо, тука народът е добър и морален, той така е научен - сториш ли му добро, да ти се отблагодари. Отначало носеха бонбони и аз им викам - стига сте носили! А те викат: как няма да му носим, когато носим на всички. И докторчето чака да вземе нещо от нас. Всички взимат от нас, защо и то да не вземе нещо. Тогава измислих захарната болест, защото, като се натрупат тука бонбони, какво ще ги правим. А с кокошките е друго - пълно е с виладжии, а градският човек обича прясно заклана кокошчица и прясно яйчице. А и аз на цените в магазина им ги давам.

Браво бе, Гошо, значи аз лекувам пациентите, а ти печелиш от тях! Още си зелен, обяснява ми Гошо, и не ги разбираш тия работи. Не разбираш народа. Вярно е, че аз взимам пари от кокошките и яйцата. Но я да те питам аз тебе: ти яйчица пресни похапваш ли често? И кокошка готвена също - не съм забелязал да й се мръщиш, когато жената сготви. А откъде идват тия кокошки и яйца - не се питаш. Така че както виждаш, няма нищо неморално - аз взимам и ти взимаш. За твое сведение и старият доктор взимаше, ама той си искаше направо пари. А народът не обича да дава пари, та някой го наколади за корупция и го пенсионираха. Иначе и техникът в общината взима, за да ти изкара скица, и попът взима, и горският взима, а да не говорим, ако трябва нотариален акт да ти извадят! Що нещо кокошка отива за един акт... Но пари с ръка не барат, пазят се от белязани от полицията пари. Затова кокошките и пилетата вървят така, а някои си искат пуйки или гъски. Старият доктор излезе глупав и го хванаха с белязани банкноти, а кокошка не може да се бележи. Това си е чиста работа, народът сам дава от благодарност, за да му се свърши нещо, с други думи - има кокошки, няма корупция. Ясна ли ти е картинката?

Замислих се за картинката, отидох до прозореца и гледам: по двора щъкат ли, щъкат кокошки и пилета. Моите! И на лицата им изписан израз на дълбока благодарност към нашето здравеопазване. Стана ми драго, та им извиках:

- Пили-пили-кът-кът-кът!

Те ми отвърнаха с радостно кудкудякане.