Влязох в крайморска кръчма. Бучеше отсреща морето и крякаха гларуси над покривите. Седнах на маса под сянката на асмата в дворчето...

Дотича при мен сервитьорка и изговори следното:

- Добърдейшън! Уот ще обичате за итинг?

- Моля!?

- Плеазе, хуот ще желае сърът?

Стъписах се, изумих се, обърках се и се чух да казвам:

- Имате ли нещо за ядене? Съмтинг за обяд!

- Оф коурсе, че хевиме. И то не съмтинг, а многотинг! Шоуп микс селад, стомакчорбейшън, чикен по шопмански, кебапинг и още вери дифрънс итинги. Вие мъст ту ду чузинг.

- Вижте, нищо не разбирам! Нътинг не схващам, ъндърстендите ли?

- Мейби шъ предпочитейшън специалитетинга ни! Шъ ви го промотинг ауър кук майстер ънкъл Киро!

Това каза странната келнерка и завика към шубера:

- Бай Киро, бай Киро!

Появи се бай Киро - в бяло, готварска шапка на главата, абе нещо като Ути Манджата:

- Плеазе?

- Ънкъл Киро, мейкни му на тоя оан промошън на ауър специалитетинг!

Ънкъл Киро извади от джоба си листче и започна да срича текст, очевидно написан му отпреди:

- Специалитетинга ни хев наме "Чийз ин нюзпейпър". Предишното му наме уаз, сиреч беше, "Сирене в хартия", бът туй уъз в тайма на ауър бюлгериън фадър Тато. Еврибади от нашите визиторсти мъст да каже то ауър уейтърка, мисис Кичка...

- Азейшън! - кокетливо се поклони келнерката.

- Та мъст да и спикнете нейма на нюзпейпъра анд уи ин дъ китчън шъ го изпичем в него чийза! Еври нюзпейпър гийв на итинга своя вкусинг...

Таванът да беше паднал на главата ми, нямаше толкова ошашавен да бъда. Огледах се и прошепнах сякаш не със своя глас:

- Ами вие казахте преди малко стомакчорбейшън! Това значи шкембе-чорба, нали?

- Оф коурсе - с всеотдайност откликна мисис Кичка. - Ще хевите ли чеснейшън, или няма да хевите?

- Моля?!?

- Чеснейшън енд лют пайпър шъ хевите ли ор шъ я итинг лаик нормал соуп?

Тука вече избухнах:

- К'во става тука, бе? Поне преводач имате ли?

Сервитьорката ме изгледа строго:

- Плеазе, дръжте се лайк юропеън! - после се обърна към вратата, която водеше към вътрешните помещения. - Мистър Гунчеф, мистър Гунчеф, към хиаре, ако лайкате!

Появи се нисък, потен, пълен и много учтив гражданин, очевидно собственикът. Огледа ме преценяващо и понечи да заговори, но аз го прекъснах:

- Ако ще кажете нещо, да е на български!

- Ма, разбира се, разбира се! Какво ще желаете?

- Шкембе-чорба! С много чесън и много люта! И много гореща! Плюс три филии хляб!

- Гинче, гив му шкембесоуп уид мъч чесън, хард лютивинг, хай гореща енд трий филийшън хлебинг!

Сервитьорката се втурна да изпълни поръчката,ънкъл Киро се прибра в кухнята, а шефът и той тръгна към вратата, от която се появи. Спрях го и попитах хем изумен, хем объркан:

- Ду ю... Ще ми обясни ли все пак някой какво става тук?

- Какво пък толкова има тук за чудене? - заговори мистър Гунчеф. - Ние сме в крак с времето! В нашето заведение не само всички надписи са на английски, при нас от този сезон вече и целият персонал само на английски говори! И айде, че аз оттатък уча китайски!

- Това пък хуай? - съвсем се изумих аз.

- Как хуай? Ми като дойдат китайците, нали пак трябва да сме в крак с времето... Толкова е просто!

Наистина толкова е просто.