Само 10% от руснаците смятат провалянето на пуча за победа на демокрацията. Запитани на коя страна са били техните симпатии, 33 на сто отговарят, че още не са се ориентирали в тези събития, 21 на сто са били на страната на Елцин и демократите, 20 на сто пък отговарят, че тогава още са били деца. Само 8 на сто признават, че са били на страната на превратаджиите.
Около 48 на сто от руснаците определят преврата на 19-22 август 1991 г. като епизод от борбата за власт сред елита на тогавашния СССР и са убедени, че никоя от двете страни не е била права. 24 на сто ги определят като трагични събития, които са имали ужасни последствия за страната и народа.
Други 28 на сто смятат, че оттогава Русия е тръгнала в правилна посока, а 37 на сто са убедени в противното. По време на проучването станало ясно, че за около 14 на сто Русия е тръгнала в неправилна посока заради некомпетентостта и грешките на Елцин и неговото обкръжение. Осем на сто смятат, че за това е виновна недалновидната политика на Михаил Горбачов и алчността на съветската номенклатура, която не искала да се раздели с привилегиите си.
Превратът
Ден преди преврата - на 18 август 1991 г. - последният президент на СССР Михаил Горбачов е изолиран в кримската си резиденция "Форос". Рано сутринта на следващия ден вицепрезидентът Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност на Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини" и за въвеждането на извънредно положение за срок от шест месеца. Създаден е Държавен комитет за извънредното положение (ГКЧП). Няколко колони танкове навлизат в Москва. Президентът на Русия Борис Елцин определя действията на ГКЧП като опит за държавен преврат, стотици хиляди демонстрират срещу пучистите и вдигат барикади край парламента. Следва кратка схватка с военните, при което загиват трима младежи. На 22 август всички превратаджии са арестувани. През 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата, които година по-късно са амнистирани.
