- Решил съм най-накрая да забогатея! - заявява комшията Харалампи, духа на зарчетата в шепата и ги хлъзга хитро по полираната повърхност на таблата.
На съседа все му идат някакви странни идеи. Преди три дни напъваше да става директор на дирекция "Кисели корнишончета" в Министерството на продоволствието.
Преди два дни пък стресна жена си, като, без да иска, я целуна, тя инфаркт щеше да получи, до вечерта му пипаше челото да няма температура.
Вчера ме навиваше да инвестираме пенсиите си в производство на министерски кресла с фалоси в средата на седалката, по подобие на наскоро открития в Перперикон от проф. Николай Овчаров трон на 6 хиляди години. Като седнели - оппа! Не бивало шефските кресла да са толкова меки и удобни, че като се наместели тъпанарите, да не им се мърдало оттам.
Отказа се едва когато му намекнах, че са бая министрите, които генетично биха се кефили именно на мърдането върху перпериконския ергономичен дизайн.
- Опъвах се, опъвах се досега, ама не издържах и сдадох фронта - вика и хвърля шеш беш. - Ще се богатее, брат ми, това е положението. Само дано не ме гръмнат!
- Що пък ще те гърмят? За да те пушнат, трябва да си или бизнесмен със законен бизнес, или почтен банкер! - анализирам поредната му тъпа инициатива.
- От твойте уста в мафиотските уши! - шепне и барикадира четири незаобиколими капии пред изостаналия ми в неговото поле пул.
- А номера със забогатяването като как си го представяш? - питам, ядосан от няколкото последователни гелета.
- Не си ли гледал рекламите за банковото кредитиране? Онази там, "Вземете хиляди само срещу лист хартия!" Еми, разрових се най-накрая в килера из старите ми ученически чанти и събрах тринайсет листа хартия. Ако срещу един дават хиляди, колко ли ще дадат срещу тринайсет! - вика тържествено.
- Милиони, колко! - импровизирам сумата със свито от завист сърце. - А има ли значение какви са листата? Дали са изписани, какъв формат са?
- Няма никакво значение! - обяснява комшията и струпва петата капия. - Лист хартия, само толкова казват. Какъвто им занесеш, такъв!
Не вярвам на ушите си, господи! Ето на това му викат банкова демокрация.
- Има и още - хихика богаташът Харалампи. - Начисляват ти лихва върху онова, което си взел, и ти я дават предварително. Преди да си внесъл каквото и да било и даже преди да са ти я дали предварително.
Зяпвам от изумление.
- Или пък те черпят със "Сладка лихва". Чист шоколад. С крем от тибетски ягоди.
Продължавам да зяпам.
- Ама и нищо не връщаш. Щото "Сам определяш вноските" - кога, как и дали изобщо да им дадеш нещо. Тъй я. Да не си взел парите, за да им ги връщаш! А дори и да си им подхвърлил някаква сума, то е временно, пак си я вземаш. Така си и пише в рекламата: "Теглиш онова, което си внесъл!"
- Не думай - викам, - ма тя тая работа да не е само на думи?
- Бе, не питай, ами заповядай утре у дома на ипотечен банкет. Банката подарява 1 процент от отпуснатите ти средства, за да почерпиш.
Ще отида, разбира се. Но първо ще проверя в бюрото на внучката и оттам право в банката. Все някой лист хартия ще да е останал от детето.
