Порнографските канали у нас се приемат за даденост към всеки пакет кабелна телевизия, а в някои реклами ги открояват и като специално достойнство. Законно ли е обаче това достойнство? Зависи кой закон четеш и кого питаш.

Наказателният кодекс забранява изрично излъчването и разпространението на порно канали у нас. Последните поправки в него гласят, че всеки, "който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 1000 до 3000 лева". Разпространението на порно чрез интернет пък се наказва със затвор до 2 години и глоба от 1-3 хил. лв. От въпросните текстове излиза, че порното по кабела е абсолютно незаконно и нарушителите трябва да бъдат наказани. Да, но не съвсем.

Кабелните оператори изтъкват в своя полза Закона за радиото и телевизията. Според чл. 17 програми с порнографско съдържание могат да се предават в кодиран вид и/или между 23:00 и 6:00 ч. и ако са ясно обозначени чрез визуален знак. Действително противоречия между НК и ЗРТ има и те дават възможност всеки да се позовава на това, което му е изгодно. Затова кабелните оператори, спазвайки избирателно само ЗРТ, масово пускат порно, без да е кодирано, в тъмната част на денонощието.

Дотук добре. Порнографските канали са разрешени и в европейските страни, но при изключително строги условия. В допълнение на изискването да се излъчват само през нощта тези програми задължително трябва да са кодирани и платени. Желаещите да ги гледат плащат специална такса и



получават достъп до тях чрез чип карта



Родителите, които поръчат такива канали, пък се задължават да подпишат документ, че ще пазят децата си от подобни програми.

У нас обаче никъде няма текст с условие порното да е задължително платено. Експертите очакваха и нашият НК да се либерализира в това отношение и да се синхронизира със ЗРТ, като се разпише изрично, че тези канали трябва да са кодирани и платени. Това обаче не случи, режимът се затегна още повече и резултатът от това за момента е, че той не се спазва изобщо.

Т.е макар че порнографията е радикално забранена и санкциите за разпространението на такива материали се диференцират и дори растат, ефективността на забраните е нулева. Затова и няма наказан. В действителност нито забраната се спазва, нито разрешението защитава достатъчно добре непълнолетните. При честото "изникване" на канали с порнографско съдържание никак не е невъзможно те да привлекат вниманието на децата, които стоят до късно. Дори и да закодират подобен канал, родителите нямат гаранция, че при честите технически проблеми детето им няма да попадне на него при повторно включване на телевизора. Разбира се, тук стои въпросът и за личната отговорност на родителите.

Интересни са реакциите и на двата регулаторни органа, отговарящи за тв ефира у нас. "Далекосъобщителните оператори не излъчват, а разпространяват тв програми. Дейността им се осъществява по силата на разрешение, издадено от далекосъобщителния регулатор. Следователно условията на това разрешение са в компетенцията на КРС, а не на СЕМ", разсъждава председателят на медийния съвет Мария Стефанова. По думите й предоставянето на програма за разпространение от кабелен оператор се урежда по реда на ЗРТ чрез издаване на регистрация, а естествено, СЕМ не бил издавал регистрация на програма с порнографско съдържание. Според нея тв програмите, включващи се в пакета на кабелните оператори под формата на препредаване, би следвало да са регистрирани в Министерството на културата.

От МК обаче твърдят, че подобни програми не подлежат на регистрация при тях и че имат правомощия да контролират единствено неправомерното предаване на тв програми, например по безжичен път. Освен това чл. 125 б на ЗРТ постановява, че далекосъобщителните оператори, разпространяващи чужди програми, са задължени да предоставят на СЕМ на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчваните чуждестранни програми и документи, свързани с придобиването на тези права - а точно СЕМ е органът, който може и трябва да контролира какво и как се излъчва в тв ефира.

От КРС пък изразиха недоумение от тълкуването на съветниците и посъветваха



СЕМ най-после да си свърши работата



"Нямаме нищо общо със съдържанието на програмите, това е отговорност на СЕМ, ние даваме разрешение само за изграждането на мрежи", заявяват комисарите. В действителност обаче и двата органа носят отговорност. "Страната ни е ратифицирала Европейската конвенция за трансгранична телевизия, която става водеща над националното ни законодателство. В нея изрично е посочено, че отговорни за съдържанието на тв програмите, за препредаването им и за тяхното качество са медийните регулаторни органи, в случая именно КРС и СЕМ", обяснява Светлана Божилова, медиен експерт. По думите й е недопустимо единствените органи, отговорни за излизащото в тв ефира, да се правят на ударени и да си прехвърлят задълженията. "Поне могат да сезират прокуратурата за порно каналите, които кабелните оператори предават свободно и безплатно и съответно незаконно", коментира тя.

"Що се отнася до компетентността на регулаторите за порнографията в кабелните телевизии, СЕМ контролира съдържанието на програмите, а КРС може да налага санкции на друго основание - когато се нарушават общите условия на далекосъобщителните оператори", казва Нели Огнянова, преподавател по медийно право. "Законодателят симулира загриженост, като произведе нови забрани на порнографията в НК. Това е откровено лицемерна и неефективна реакция. По-честно е да има реалистичен обхват на ограниченията, но безкомпромисно прилагане - което е наистина много трудно", смята Огнянова.



ОПЕРАТОРИТЕ

"Мисля, че проблемът вече не съществува в модерните кабелни мрежи, направили сме възможното, за да ограничим достъпа до порнографски канали", коментира Магдалена Георгиева, изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори. Според нея пък противоречие между НК и ЗРТ няма, защото забраната в НК била доста обширна и позволявала двойно тълкуване. Освен това тя се отнасяла по-скоро за разпространението на порно в интернет среда. "И у нас при сключването на договорите си с кабелния оператор абонатите се задължават писмено да заявят, че ще ограничат достъпа на непълнолетните членове на семейството си до въпросните канали", заявява тя. Факт е обаче, че у нас все още това не е повсеместна практика.

Самите кабелни оператори отговарят уклончиво на въпроса уреждат ли в договори с абонатите си подобен въпрос. Те също признават, че темата с порно каналите е доста щекотлива и неизяснена нормативно. Законът третира порното, но не е ясно къде то не може да се показва, обясняват от "Евроком". Оттам смятат, че основният проблем е, че няма дефиниция на способите, по които може и по които не може да се разпространяват програми с порнографско съдържание. От "КейбълТел" пък са на мнение, че докато не се наложи еднакъв контрол над всички начини на разпространение на порно - и по кабел, и чрез интернет, проблемът няма да се реши. Действително наказанията за разпространение на порно в интернет са различни от тези за предаване по кабел. "Предлагаме и 4 платени еротични програми в цифровите ни пакети на цена от 2 до 5 лв. Но каква е разликата - да ги получаваш в основния пакет или срещу 2 лв. повече. В основния пакет има и филми за убийства, които са по-страшни за децата, и пак един вид излизат безплатно?", разсъждават от кабелния оператор.