Извика ме главният и ми каза:

- Кретенски, не знам си какви не знам си къде издигнали не знам си кого за не знам си какво, иди и напиши 2000 знака за първа страница!

- Да иде Лумпенов, шефе, той е по издигането и свалянето.

- Лумпенов отиде да интервюира оживелия труп в моргата, Дебилченко покрива домакинята, изнасилена от прахосмукачка, събитието ще отразиш ти и точка по въпроса, щото отвън чакат десетима за твоето място!

Подбрах си касетофона под мишница и бегом по горещата следа, защото наистина, откак реституираха сградите на лудниците, кадрови проблеми в нашия вестник няма.

Оказа се, че граждански инициативен комитет се е включил в предизборната борба, като е издигнал своя кандидатура за кмет на града.

- Кой е най-достойният? - попитах инициаторите.

От хилядното множество, изпълнило кръстовището на улица "Кокиче" и булевард "Бай Ганьо", се отдели буен господин, който ми обясни, че това е дупката в северния край на кръстовището, тази, дето е откъм салона за масажи и топли закуски, а не другата откъм пийпшоуто.

- Нашата дупка е най-достойната! - каза ми той и от тълпата изригнаха възторжени възгласи, които преминаха в скандиране, от което разбрах само "Нашта дупка".

С риск да бъда линчуван от екзалтираното гражданство не можеше да не попитам защо точно тази дупка е най-достойната.

- Да чуем застъпниците, господине! - предложи лидерът.

Първо заговори ветеран, за преклонната му възраст говореха както белите коси, така и татуировката с правописа от царско време на десния бицепс.

- Познавам тази дупка от малка, когато беше не по-голяма от една човешка длан - каза той с немощен, ала въздействащ глас. - С течение на годините тя порасна бързо и решително, достигайки днешните си впечатляващи размери!

Митингуващите дооформиха изказването му с възгласи "Прав е!", "Така беше!" и "Кога пак ще раздават сандвичи?" После за дупката заговори жена с благороден профил и бюст на българска мадона:

- На 17 август 2001 година рано сутринта претрепах моя мъж с чехъл, понеже смятах, че се връща от любовницата си. Оказа се, че е прекарал нощта в дупката, където е паднал в тъмнината. В следващите три дни, докато той лежеше в травматологията, аз преосмислих целия си живот благодарение на тази наша дупка.

Хората притихнаха, мъжки очи опрощаващо се спогледаха, женски уста мълвяха "Ех, живот, живот" и "Три точилки съм строшила в моя".

- Кое ви дава увереност, че точно вашата дупка ще бъде избрана за кмет на нашия град? - попитах лидера.

- Още първия път, това беше преди много години, когато пропаднах с москвича в нея, си казах: "Това е дупка с голямо бъдеще!" И ето, днес тя е на път да стане кмет! Най-достойният!

Симпатизантите завикаха "Ура!" и размахаха балони, знаменца и самоделни плакати. Забелязах, че мъж се съблича чисто гол малко по-встрани, попитах го защо.

- Ще скоча в дупката и ще правя с нея любов! - изръмжа той. - После, като истински джентълмен, ще й предложа брак.

Обещах му да пробутам във вестника шокиращи снимки и ексклузивно интервю, та бракът да стане неизбежен, обеща ми моето да не се губи.

Хукнах към редакцията да гоня срок, а зад гърба ми започна рок концерт с елементи на попфолк в подкрепа на дупката...