Из града със страшна сила вилнееше група секстремисти, нарекла себе си Великолепната седморка. В резултат на нейните екшъни на хората така им се изправиха косите, че нито хеърартист, нито стилист, въпреки виртуозните си фризьорски умения, бяха в състояние да ги приведат в що-годе приличен вид.

Великолепната седморка вилнееше на поразия - за нея нямаше празник, нямаше уикенд, нямаше регламентирано работно време.

По късна доба или посред бял ден секстремистите нагло отмъкваха някое злощастно девойче - я малолетно, я непълнолетно - и блудствайки с него, го докарваха до небивал стрес, като му и великолепваха по нещо, за което се използва медицинска терминология.

С дузини бяха жертвите на бандата, така че, когато полицията успя да спипа извергите, хората най-сетне си отдъхнаха. А после съвсем търпеливо зачакаха суровата, но справедлива присъда.

И тъкмо било хеърартист, било стилист им понатаманиха прическите, косите на тези всъщност крайно лековерни хора не само че се изправиха отново, но и се накъдриха неестествено.

Г-жа Съдийката пусна Великолепната седморка. Цялата група. Под гаранция. По сто лева на член. То нали Темида е сляпа, кой ли при нея не е ударил кьоравото...

"Ех, хубаво нещо е правосъдието - казаха си секстремистите. - Ама и г-жа Съдийката си я бива..."

И още същата вечер Великолепната седморка я посети в дома й, което донякъде я изненада, макар че тя беше свикнала и на посещения, и на благодарствени писма.

- Значи ние, такова - избоботи тарторът, който като най-интелигентен беше и говорител на бандата, - много държим на човещината, ще знаеш...

Г-жа Съдийката понечи да се усмихне, но усмивката й така и не се видя, защото членовете дотолкова й запретнаха полата, че напълно покриха изнуреното й от алинеи лице.

На това място камерата на някогашното ни свенливо тоталитарно кино показваше я прозореца, я полилея, я библиотеката или направо пренасяше действието на другия ден.

На другия ден, когато дойде на себе си, първото нещо, което съзря г-жа Съдийката, беше именно полилея. После се поогледа и констатира, че от членовете няма и следа. Като се изключи, разбира се, болката, която изпитваше.

Но за нея това не беше болка за умирачка. Даже тя мигом изчезна, щом г-жа Съдийката с ужас видя, че една от вратичките на библиотеката й зее зловещо... Точно там представителката на Темида държеше тъй наречените си оборотни пари за посрещане на всекидневните си нужди. Ставаше дума за няколко бона, прилежно спретнати в пачки.

Г-жа Съдийката рипна като за доказване на противното и що да констатира? Липсваха само седемстотин лева - сумата, срещу която Великолепната седморка беше пусната под гаранция.

- Има човещина наистина - каза си г-жа Съдийката. - А можеха да ми вземат всичко...

От дългогодишната си практика тя прекрасно знаеше, че и в най-закоравелия престъпник дреме един що-годе честен човек - просто трябва само някой да го събуди.

И като се видя в огледалото, представителката на Темида напълно основателно се зачуди при кого да иде - при някой хеърартист или при някой стилист...