В една община вилнеел закоравял престъпник. Всичко било пропищяло от него. Разплаквал и дете в майка, след което напълно основателно го гонели за бащинство.

Този тип нагло обирал фирми, офиси, предприятия и кантори, но без да проявява пренебрежение към домовете на гражданите и техните по-луксозни автомобили. Вършел валутни далавери и изнудвал по всевъзможни начини. А понякога дори трепел - без да му мигне окото, просто да си го изплакне.

Полицията и прокуратурата се видели в чудо. Били абсолютно безпомощни - нещо характерно в днешно време за тези институции.

Но положението ставало нетърпимо. Все пак трябвало да се предприемат някакви действия. Проучвайки опита от други сфери на обществения живот в страната, полицаите първи се решили на крайна мярка. Обявили стачка. В началото - символична, после - напълно ефективна.

Техните действия окрилили всички работещи в съдопроизводството. И те ги последвали. Стачката шеметно се разраствала. Пристигнало дори подкрепление от Юридическия факултет. А знаем каква сила са младите...

И тогава, както трябвало и да се очаква, закоравелият престъпник не издържал на тоталния натиск. И взел, че се предал. Абе, както се вика в такива случаи: подал си оставката!

Общината си отдъхнала.

Но... право дума народът: всяко чудо за три дни.

Точно след три дни за овакантения от престъпника пост се явили голям брой кандидати. Па като почнал всеки бурна предизборна кампания: обири, грабежи, изнасилвания, изнудвания, далавери, убийства...

Нямало как - общинарите провели избори. Както се очаквало, спечелил ги представителят на най-влиятелната местна политическа сила.

И тогава всички наистина си отдъхнали. Защото за първи път в своята история общината имало законно избран голям престъпник.