Идва телевизионният техник вкъщи и пита къде е телевизорът.
- Ей това - викам - е телевизорът, майсторе!
Той го поогледа, поогледа и вика, че това, дето му показвам, повече приличало на капан за порове.
- Точно така! - викам. - Обаче искам да го изкормиш сега тоя капан целия, всичко искам да извадиш от него и да го напълниш с най-съвременна японска техника!
Техникът се чуди:
- Да напълня тоя сандък с японска техника?!
- Да! - викам. - Искам да работи като чисто нов японски телевизор!
Оня продължи да се чуди:
- Бееее, то моооже... Обаче от какъв зор? Що не си купиш нов телевизор? По-евтино ще ти излезе...
Обяснявам му:
- Знам аз, че ще ми излезе по-евтино! От една страна... От друга страна обаче, ще ми излезе много по-скъпо! Щото, като влезе вкъщи някой крадец и види нов телевизор - веднага ще го дигне! А на тоя хич даже няма да му обърне внимание! Най-много да го заплюе и да си отиде!
И му показвам как крадецът ще заплюе телевизора.
Техникът се ухили.
- Абе, ти знаеш ли - вика, - че това е хитър номер!... Хубаво си го измислил!
- Хитър е, я! - викам и му показвам часовника. - Ей тоя часовник виждаш ли го? Швейцарски! От най-швейцарската Швейцария! Обаче на него пише "Пальот"! Щото швейцарски часовник всеки ще открадне, а часовник "Пальот" и да ти го подарявам, пак няма да го вземеш! А москвича долу, на улицата видя ли го? Отвънка е москвич, ама да не ти казвам какво е отвътре! Двеста и осемдесет километра вдига!
Оня пак се чуди:
- Сериозно?! Двеста и осемдесе?!
- Абе кво знаеш ти?!
И му показвам картината на стената. Лебеди плуват в езерце, а на брега на езерцето дебела графиня си разресва косите.
- Виждаш ли тоя кич? - питам го. - Нарисува ми го един комшия. Шлосер по професия. Обаче отдолу, под кича, да не ти разправям каква картина има!... Е, не е на Леонардо, обаче е на един от учениците му, няма да ти кажа на кой...
И докато аз му се хваля, влиза Мара, жена ми. Техникът, като я видя... Абе, постресна се. То си е и за стряскане, де...
- Само така изглежда! - викам. - Изродски! А инак е наполовина Клаудия Шифър, наполовина Наоми Кембъл!...
И в тоя момент техникът реши да ми се прави на интересен. Извади пистолет, насочи го към мене и вика:
- Абе то и аз - вика - приличам на телевизионен техник, ама иначе...
И ми нарежда да му дам мангизите. Всичките! Ако имам валута - също! Ако ми се намира злато - и него! И картинката на Леонардовия чирак да му я опаковам!
- Добре, бе! - викам. - Няма проблеми! Само спокойно! Ей сега!
И казвам на жената:
- Маро - викам, - дай на човека!
Леле, като го подбра тая, мойта! Ляв прав, десен прав, ляв прав, десен прав, ъперкът, още един ъперкът...
Оня се свести чак след половин час. Вече му бях взел и пищова, и парите. И му викам:
- Забравих да ти кажа - викам, - че Мара освен от Клаудия Шифър и от Наоми Кембъл има малко нещо и от Майк Тайсън... Айде, ставай - викам - да правиш телевизора!
И го направи, къде ще ходи!...
Нещата не са такива, каквито изглеждат.
The truth is out there...