"Момчето със слънчевата усмивка", така стана известен нападателят на "Манчестър Юн" и националния тим на Норвегия Оле Гунар Солскяер. Винаги усмихнат, дори в най-тежките моменти, голаджията обяви, че къса с футбола на 34 г. За някои това е рано, за други късно, но Оле така и не успя да се възстанови от многото контузии и се принуди да сложи край на кариерата си.

Безспорно един от най-талантливите норвежки футболисти ще влезе в историята не с успехите с националната фланелка, а с гол на финала на Шампионската лига през 1999 г. Тогава Солскяер бе резерва, а неговият "Манчестър Юн" три минути преди края на редовното време пада с 0:1 от "Байерн". Първо Теди Шерингам изравни резултата, а в даденото от рефера продължение на редовното време норвежецът отклони топката във вратата на Оливер Кан и "червените дяволи" спечелиха най-ценния клубен трофей за втори път.

Всъщност "Момчето със слънчевата усмивка" изобщо не е случаен прякор. Фамилията на Оле Гунар буквално означава "слънчев лъч". Роден е на 26 февруари 1973 г. в малкото градче Кристиянсунде, където започва да играе футбол. Едва 17-годишен става професионалист - в състава на "Клаусененген". За 4 години вкарва 115 гола в 109 мача и през 1994 г. е привлечен в "Мьолде".

И в новия си тим бързо става звезда и попада в националния тим на Норвегия. Талантът му не остава скрит за мениджъра на "Манчестър Юн" Алекс Фъргюсън, който го привлича през 1996 г. Нюхът отново не подвежда сър Алекс - още през първия сезон Оле вкарва 19 гола за "червените дяволи", при това повечето е бил резерва. Става и шампион на Англия за първи път.

Именно финалът срещу "Байерн" в Барселона разкрива най-важното качество на Оле - да е "златна резерва". Той е човекът, на когото винаги може да се разчита, че ще влезе в игра и ще отбележи. За 8 сезона в "Манчестър Юн" само 2 пъти остава с по-малко от 10 гола - през 1997/98 г. бележи 6 пъти, а през 2001-02 г. вкарва 9.

По ирония на съдбата това е и последният му пълноценен сезон. Още в началото на следващото първенство Солскяер получи травма на коляното, от която така и не се възстанови напълно. Следват 3 операции, заради които през следващите 3 сезона Оле рядко влиза в игра и така и не вкарва гол. Все пак съдбата донякъде се отплати на норвежеца миналия шампионат във Висшата лига - нападателят най-накрая получи шанс за игра и го използва. Вкара 11 пъти, но отново пропусна голяма част от срещите заради травми. Последният му мач бе на 19 май - финалът за Купата на Англия срещу "Челси".

Миналата седмица Оле най-после се предаде. Въпреки тежкия момент усмивката отново бе на лицето му. "Искам да благодаря на всички в "Манчестър Юн" и най-вече на Алекс Фъргюсън и феновете", заяви в официалното съобщение за отказването си нападателят, който остава в "Манчестър Юн" като треньор в младежките формации. По настояване на сър Алекс, разбира се.

"След като отново ме заболя по време на тренировка, бях сигурен, че няма да мога да играя на нужното ниво занапред - каза норвежецът. - Така взех и решението да спра. Трябва да мисля все пак и за здравето си в дългосрочен аспект. Когато бях извън терените заради контузия, исках да се върна не само за да облека пак фланелката на "Манчестър Юн". Исках да вдигна трофея във Висшата лига отново. Това бе голямата ми мечта. Бях си поставил за цел да играя, да вкарвам голове и успях да го постигна - миналият сезон бе фантастичен и се радвам, че бях част от отбора тогава".

Първият, отдал заслуженото на норвежеца, бе самият Фъргюсън. "Оле винаги ще бъде пример за играчите в клуба - каза мениджърът на "Манчестър Юн" веднага след като научи за решението на футболиста. - Той изкара 11 незабравими сезона с нас и мога да твърдя, че е един от най-големите професионалисти, с които съм работил. Не се съмнявам, че ще стане голям треньор".

Играчите на най-успешния английски клуб през последните години също изпратиха по подобаващ начин своя съотборник. Те го включиха в клубната снимка на първия тим на "Манчестър Юн" за новия сезон. Не се мина и без аплаузите на публиката - преди мача със "Съндърланд" миналия уикенд Оле излезе пред феновете на "Олд Трафорд", които дълго го аплодираха.

"Исках да изиграя поне още един мач на "Олд Трафорд", но не се получи и малко ми е тъжно - сподели след този двубой норвежецът. - Знам обаче, че животът си минава и не е възможно винаги да си футболист. Всеки слага край на кариерата си и сега дойде времето аз да сторя същото. Аз съм позитивна личност и винаги се стремя да гледам напред. Започвам да уча за треньор и изцяло вече съм настроен на тази вълна. Може да съм имал успехи като футболист, но не гледам назад и няма да разчитам на тях".

Една от легендите на "Манчестър Юн" - сър Боби Чарлтън, също похвали норвежеца. "За мен той е на едно ниво с фантастичните Ференц Пушкаш и Джими Грийвс - каза бившият капитан на националния тим на Англия. - Оле е съвършеният голмайстор, бих казал дори феноменален".