В кварталното кино прожектират страхотен филм, който обаче е забранен за възрастни!

И както обикновено става в такива случаи, възрастните правят какви ли не отчаяни опити, за да се промъкнат в салона: плезят се, ожулват си колената, катерят се по дърветата, подскачат от крак на крак, играят си на тротоара пред киното на "бели пеперудки" (или на "Батман се завръща") и най-нагло твърдят, че никога не са имали лични карти.

Но двете дългокоси разпоредителки (едната на осем години, а другата на дванайсет), както и десетгодишният късокос бодигард са безмилостно строги. И напразно възпълничката майка на Корнелия си е вързала оранжева панделка с тъмносини точици и скача ли, скача на въже.

- Тия при нас не минават, госпожо - отсича авторитетно бодигардът. - Идете другаде да отслабвате!

Разплаква се майката на Корнелия - плаче, та се къса. Чак се налага дъщеричката й да я утешава, като й дава да си близне от сладоледа й.

Но ето че към входа на киното небрежно се приближава русоляв малчуган. А може би само се прави на малчуган?

- Кой си ти? - пита недоверчиво по-голямата от двете разпоредителки и го сканира с поглед.

- Аз съм Даниел. Живея ей там, в оня жилищен блок - отвръща малчуганът (нека все пак го наречем така).

- А може би ти си бащата на Даниел - присвива устни бодигардът - и искаш да минеш за Даниел?

- Я разкажи приказката за Червената шапчица! - плясва с ръце по-малката разпоредителка и дяволито уточнява: - Ама на английски!

- О'кей! - съгласява се русолявият малчуган и подхваща Червената шапчица на английски: - Уан дей...

Приказката се лее като Темза.

- Много хубаво я разказа. Направо си дъ бест! - хвали го накрая по-голямата разпоредителка. - И произношението ти е много хубаво.

Русолявият малчуган скромно свежда очи, тя обаче му подава цигулка, която до този момент е криела зад гърба си.

- А би ли ни изсвирил нещо от Вивалди? - пита и продължава да го сканира с поглед.

Той обаче видимо няма нищо против - намества си удобно цигулката, поглежда замечтано, тръсва артистично глава и прокарва със замах лъка по струните...

Тримата ахват - ами че пред тях е истински виртуоз! Какво ти - направо талант от ранга на Васко Василев!

- Фърст си, брато! - не скрива възхищението си бодигардът, па се почесва професионално по темето и казва: - Но я ми направи ти на мене един портрет с маслени бои!

Русолявият малчуган застава пред статива (наистина, какво ли няма пред входа на това кино!), а бодигардът позира съвсем като Мона Лиза - загадъчно се усмихва, сякаш иска да каже: "Този път те хванах натясно, а, брато?"

На нашия обаче хич не му пука, а рисува чевръсто. И как да не бърза - след малко филмът ще почне...

- Страхотен портрет! Естетска работа! - заявява в края на краищата бодигардът и се обръща към двете напълно очаровани разпоредителки: - Аз викам да го пуснем, а? Според мен това не е дегизиран възрастен.

И има право. Защото, ако поразсъдите малко, къде ще намерите възрастен, който да учи едновременно английски, цигулка, рисуване... А сигурно е и цар на компютрите...

Възрастните да не са вундеркинди, я!