Да работиш ката хала, да работиш до премала. Да работиш като неуморна пчеличка, да работиш като жилава японка, като българка в чужбина!

И изведнъж, моля ви се, какво? Да ти се сервира такова нещо - по-отвратително от скорпиони в букет. Нещо напълно невиждано. Нещо съвсем нечувано. Нещо, дето изобщо не е за разправяне.

А дългогодишната директорка, видяла какво ли през своя трудов стаж, наистина не очакваше точно такова нещо.

Ударът срещу нея бе жесток, бе неотразим, бе вредоносен - досущ като удар от зрелищно източно бойно изкуство. Ами че то е все едно вместо индексацията да те хване грип с мутирал щам.

Да, всички бяха срещу директорката, абсолютно всички - без каквото и да е изключение. Никаква милост.

При стреса от видяното на нея от раз й паднаха контактните лещи. А пронизителните и нестихващи писъци така й проглушиха ушите, че й окапаха клипсовете.

Стачка! И то не каква да е, а седяща!

Фактът си е факт: цял ден упорито и непреклонно прекараха върху гърненцата питомците на детска ясла "Мария Луиза" (бивша "Людмила Живкова"), като по този абсолютно безапелационен начин гласуваха вот на недоверие на своята директорка и й поискаха оставката.