Лицето Владиславов, общински служител, поддържаше полова връзка с една попадия. През това време попът бе в затвора, защото бе нарушил не само десетте Божи заповеди, но и Наказателния кодекс на Република България. Той изнасяше и продаваше икони от черквата, в която служеше, и отначало миряните казваха: е, какво толкова, продал един излющен светия човекът, гледа, че всички крадат, и на него му се приискало. Но когато отецът посегна на чудотворната икона на Божията майка с младенеца, те се ядосаха и го дадоха на прокурора.

Като научи за това, Владиславов се възмути и си каза: не стига, че ония от властта крадат, сега и духовните пастири почнаха! Това не бива да се допусне и престъпникът просто плаче да получи урок как се посяга на чуждо.

Докато Владиславов се занимаваше с тези мисли, край него мина попадията - млада и кръшна, която явно - това личеше и по походката й - нощем сънуваше греховни сънища, пълни с разбираеми от гледна точка на природата желания.

И работата стана без бавене, защото Владиславов бе хубав мъж, а освен това имаше достъп до финансите на общината. Известно е пък на всички, че има жени, които силно се привързват към мъже, имащи достъп до общински или държавни пари.

Много сладки са тези пари, не знам дали знаете.

Веднъж, когато в квартирата си Владиславов яростно наказваше попа за неговите прегрешения, попадията му каза: я погледни другите какво правят! Магистрати открито поддържат любовници, политици се явяват с манекенки, бизнесмени се перчат с телевизионни водещи. Един дори заведе любовницата си на сафари в Африка, а ние се мушим в миши дупки и се крием като престъпници. Не ми се живее повече така! Иде ми да умра!

И понеже тя беше силно разстроена, Владиславов се зае да я утешава, като започна с финансови машинации да тегли пари от касата на общината. След което те започнаха да ходят в скъпи ресторанти, по партита и рождени дни на фолкпевици, дори веднъж, като разбраха, че ще дойдат от телевизията, отидоха на промоция на стихосбирка. Защото така правеха ония, другите, тези от елита, и Владиславов и попадията заживяха като тях. Но, уви, за кратко. Владиславов го сложиха в затвора. Защото такива като него бързо ги разкриват, бързо ги залавят и съдят, а после съобщават официално, че е нанесен поредният голям удар по организираната престъпност, за което известяват и Европейския съюз.

А наивният Владиславов не искаше нищо друго, освен и той да заживее като ония, другите, които нито ги разкриват, нито ги затварят. Вместо това той - о, жестока ирония на съдбата! - попадна в килията на попа, чиято семейна чест бе поругал, и оня, като го видя, извика радостно: падна ли ми в ръцете, прелюбодеецо мръсен! И с един удар изби два зъба на Владиславов, след което падна на колене да се моли, а Владиславов го отведоха в стоматологията на затвора.