Шофирах си по републиканската пътна мрежа и слушах по радиото любопитни факти.
- Създадоха нов вид светофар за места, където се пресичат главен и второстепенен път!... - съобщи водещият възторжено, сякаш жена му е близнила.
Продължих да слушам разсеяно, гледайки застаналия в далечината контролен орган. Той също ме наблюдаваше и вдигна стоп-палката. Смъкнах стъклото и попитах:
- Господин сержант, знаете ли, че по света при пресичането на главен и второстепенен път слагат светофар? Предупреждаващият сигнал се включва по зададена команда от микропроцесор, който получава и обработва данни от видеокамери. А какво правим ние, господин сержант?
Той малко се засегна:
- В България също се грижим за научните неща в движението по улиците и пътищата, гражданино водач! Сега на кръстовищата слагаме втори светофар, защото шофьорите не обръщат внимание на първия. Ще се слага и трети светофар, понеже шофьорите не обръщат внимание и на втория.
Затрудни ме, признавам. Обаче веднага попитах:
- А как стои у нас въпросът с главния и второстепенния път?
- Много питате - той се зачеса под фуражката с оръдието на труда си. - Не може така! Ние знаем това най-добре и затова задаваме на водачите само един въпрос "Сега какво ще се правим" и те мислят само върху него. Я си представете, че органите задавахме на водачите най-различни въпроси, примерно спра аз водач и го питам "Колко е две плюс две? Коя година е битката при Ахелой?" Ами той ще се побърка!
Отговорих с красноречиво мълчание.
- На пътищата микропроцесорни работи и видеокамери не слагаме, понеже ще ги откраднат, а пък и работят с ток, а той е все по-скъп - набра скорост контролният орган. - Затова службите назначаваме на всяко конфликтно съединяване на пътища по един човек да превключва светофара. Ето, тука сме назначили един... - той се обърна към храстите и подвикна: - Иванов!
От крайпътната растителност се измъкна като таралеж мъж с оранжева жилетка.
- Образцов служител! - прегърна го през раменете полицаят. - За чиния боб, четвъртинка хляб и една бира 8 часа превключва светлините по своя преценка. Иванов, ситуация: по главния път идва лада, по второстепенния път - москвич, как ще светне светофарът?
- Изключвам го да се не хаби за такива трошляци! - сподели професионална тайна служителят.
- А, какво ще кажете! - изгледа ме униформеният. - Ами я кажи, Иванов: по главния път идва лада, по второстепенния мерцедес, следван от джип с охрана?
- На главния път червено, на второстепенния зелено. Докато ладата чака, й свивам тасовете.
- Така намаляваме насилието по пътищата, като същевременно стимулираме материално нашите служители - разясни полицаят. - По главния и по второстепенния път идват мерцедеси, следвани от джипове с охрана?
- Включвам и на двата светофара зелено, да се оправят помежду си.
- Ето така насърчаваме местното самоуправление! Браво, Иванов, бягай да превключваш светофарите! - полицаят ме загледа благо.
Чувствах се като Наполеон на остров Света Елена.
- Сега какво ще се правим, гражданино водач? - попита ме той.
Оттук-нататък следвахме стандартната процедура...
