Преди изборите за местна власт изведнъж и управляващите, и опозицията се сетиха за големия проблем с микроязовирите. Да се въведе забрана за язовир без преливници и годни изпускатели, умуват представители в работната група, която трябва да предложи поправки в закона за водите.

"Става въпрос за над 3000 микроязовира в страната, които са със земно-насипни стени и от постоянното вдигане на мъртвия обем и наносите изпускателните им тръби са затлачени", обясни земеделският министър Нихат Кабил. Според него огромна част от тези водоеми нямали работещи изпускатели и били без преливници. "Когато дойде голяма вълна, независимо какъв е язовирът, понеже няма механизъм за изпускане и няма бетонни преливници, при напълването им водата започва да минава над стената и да отмива сухия й откос. По капилярен път се съединява с мократа страна и при обилни дъждове вълната отнася стената", обясни още Кабил. Така се е случило вероятно и с микроязовирите над Цар Калоян, макар че проверка на прокуратурата още търси причината.

Кабил поиска пълна ревизия на всички микроязовири и заделяне на средства за източването им, изгребване на наносите от дъното им, възстановяване на изпускателните тръби и построяване на преливници. "Големият въпрос е кой да осигури този ресурс - дали общините или държавата, и това трябва да се реши законодателно", смята Кабил. Той и вицепремиерът Емел Етем поискаха още при поправките в закона за водите ясно да се дефинират отговорностите на собствениците и ползвателите. В момента водите се управляват от пет министерства и 264 общини в страната, мотивира се Етем, но побърза да уточни, че тя не искала повече правомощия в тази посока.