Цивилизацията и съпътстващата я постоянна техническа революция променят не само живота ни, но и съдържанието на речта. Съвсем по друг начин звучат вече старите пословици и поговорки. Примерно: "Лозето не ще молитва, а мотика." Или пък: "Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика."

Ето какво откриваме в пресата по въпросите на това специфично оръдие на селскостопанския труд. В голям материал за пловдивския панаир "Стандарт" съобщава: "Мечтата на Вуте най-после се изпълни - той да лежи на сянка, а мотиката сама да копае нивата му." Самокопачката умее "да перфорира равномерно горната повърхност на тревната площ, разрохква и натрошава едра почва". И понеже почнахме с пословици, как звучи в този контекст - "Мо'а да копам, а мо'а и да не копам"... Вече може и хич да не копа Вуте.

Спираме вниманието си на още една стопанска тема: "Виното се ражда като дете", пише на цяла страница "Труд" и обяснява, че това става, "като му дойде моментът" (те и царските работи така стават). "Ако го пропуснеш, трудът на много хора отива на вятъра", пише още вестникът. А като развали човек виното, какво му остава, освен да се направи на мотика от мъка.

За едни хора земеделската продукция е като дете, за други обаче си е оръжие. "Автокрадец стреля с домати по полицаи", пише "24 часа" и описва как въпросното лице било подгонено, но успяло да се скрие в зеленчукова градина с домати. От тази позиция бунтовникът "открил огън с домати", а по едно време започнал да мята и колците, към които бил привързан зеленчукът. Може би според мирогледа на престъпника полицията ни е дотолкова гламава, че и тя според пословицата "яде доматите с колците"... Лошото е, че зеленчукът без колци придобива неприятни качества: "Доматите с 41% нагоре за седмица", пише няколко страници по-нататък същият вестник.

При това положение за мотиката ли да се хване човек, колеца ли да грабне...