Има и песимистична, при която България ще запази наложилото се в последните години темпо - от 2002 г. насам продуктивността на работната сила се увеличава с 2% годишно, което е крайно недостатъчно. Целият ЕС отбелязва същия напредък и ако страната ни не се движи с по-висока скорост, никога няма да стопи дистанцията. В момента доходите в България са около 33% от средните за Евросъюза, производителността също е много ниска - към 35%, сочат данните на Евростат. И по двата показателя страната ни е на дъното в европейската класация.
Докладът на Световната банка дава мощно рамо на правителството, подложено на безпрецедентен натиск за вдигане на доходите. Документът е и директна подкрепа за министъра на финансите Пламен Орешарски, който миналата седмица нарече настоящите искания за европейски заплати фантастични и напомни, че първо трябва да се постигне европейската продуктивност.
Авторите на доклада акцентират на риска заплатите да растат по-бързо от производителността на труда. Това би довело до инфлация и зацикляне на икономиката.
Експертите на СБ препоръчват смели реформи в 4 ключови за производителността сфери - образованието, научноизследователската дейност, гъвкав пазар на труда и подобряване на пазарната среда.
Докладът критикува професионалните училища - издръжката им е с 20% по-скъпа от общообразователните, а в същото време при възпитаниците на "техникуми" вероятността да не си намерят работа е с 50% по-висока, отколкото при останалите зрелостници.
Просветният министър Даниел Вълчев се съгласи, че има дефекти в поверения му ресор.
Той посочи, че у нас все още се обучават ученици за производство на аналогови телефонни централи, каквито вече никой не използва. Вълчев даде и друг пример за неефективност - обучението на сервитьор трае цели 5 години, колкото са необходими за образованието по медицина.
Според доклада на Световната банка в България разноските за един студент като процент от БВП са по-големи, отколкото в ЕС, което означава, че проблемът е не в недостига на средства, а в лошото им управление.
Истински глад за пари обаче има в друг сектор - научните изследвания, подчертава документът. У нас за тази сфера се отделят едва 0.6% от БВП, като делът на бизнеса е символичен, докато във Финландия например за изобретения се отделят 3% от БВП, като ? от сумата идва от частния сектор.
Държавата трябва да насърчава българските фирми да инвестират в развойна дейност, а бизнесът трябва да разбере, че иновациите водят до по-високи печалби, съветват експертите на СБ. Те посочват и друг проблем, който поставя на изпитание българската икономика - населението в трудоспособна възраст се топи с 40-50 000 души годишно, което означава, че ще расте гладът за работна ръка.
Препоръката им е да се насърчава мобилността на работната сила, както и т. нар. обучение през целия живот.
СИНХРОН
"Конвергенцията не е непостижима за България. Ръстът на БВП в страната е висок от 1999 г. насам. От друга страна обаче, разпределението на високия ръст на БВП между ръста на производителността и ръста на заетостта през същия период се променя, като напоследък растежът се дължи на по-голямата заетост, отколкото на повишената производителност. Освен това работната сила е относително неподвижна през целия период. За да се избегнат отрицателни тенденции в бъдеще - т. е. да се гарантира повишаване ръста на производителността на труда - България се нуждае от смели реформи в тази посока", смята Сату Каконен, главен икономист в Световната банка и съавтор на доклада.
Ръст на производителността на труда
у нас като процент от средното ниво за ЕС
1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
29.4 30.1 30.8 30.6 31.6 33.0 33.4 33.5 34.1 35.3 36.6 (прогноза)
Източник: Евростат
Според доклада на Световната банка в България разноските за един студент като процент от БВП са по-големи, отколкото в ЕС, което означава, че проблемът е не в недостига на средства, а в лошото им управление.
Истински глад за пари обаче има в друг сектор - научните изследвания, подчертава документът. У нас за тази сфера се отделят едва 0.6% от БВП, като делът на бизнеса е символичен, докато във Финландия например за изобретения се отделят 3% от БВП, като ? от сумата идва от частния сектор.
Държавата трябва да насърчава българските фирми да инвестират в развойна дейност, а бизнесът трябва да разбере, че иновациите водят до по-високи печалби, съветват експертите на СБ. Те посочват и друг проблем, който поставя на изпитание българската икономика - населението в трудоспособна възраст се топи с 40-50 000 души годишно, което означава, че ще расте гладът за работна ръка.
Препоръката им е да се насърчава мобилността на работната сила, както и т. нар. обучение през целия живот.
СИНХРОН
"Конвергенцията не е непостижима за България. Ръстът на БВП в страната е висок от 1999 г. насам. От друга страна обаче, разпределението на високия ръст на БВП между ръста на производителността и ръста на заетостта през същия период се променя, като напоследък растежът се дължи на по-голямата заетост, отколкото на повишената производителност. Освен това работната сила е относително неподвижна през целия период. За да се избегнат отрицателни тенденции в бъдеще - т. е. да се гарантира повишаване ръста на производителността на труда - България се нуждае от смели реформи в тази посока", смята Сату Каконен, главен икономист в Световната банка и съавтор на доклада.
Ръст на производителността на труда
у нас като процент от средното ниво за ЕС
1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
29.4 30.1 30.8 30.6 31.6 33.0 33.4 33.5 34.1 35.3 36.6 (прогноза)
Източник: Евростат
Жива и здрава. 
