Банкови кредити, задълженията към данъчните, към "Топлофикация", към ВиК и електроразпределителните дружества се оскъпяват. Вчера БНБ отново повиши основния лихвен процент (ОЛП). За октомври той вече е 4.24%, което е с 0.15 пункта повече в сравнение със септември. От март насам лихвата е в непрекъснат възход и сегашната й стойност е най-високата от 2002 г.
Основната причина за покачването е стремежът да се укроти инфлацията и така да се предпази икономиката от прегряване, коментират анализаторите. Към края на август инфлацията на годишна база беше 12%, а към края на годината се очаква да бъде около 8%, което е доста висок процент на фона на прогнозите на кабинета за 4.4%. Вдигането на лихвата, наред с повишените от 1 септември с 50% минимални резерви на банките в БНБ, е и мярка за озаптяване на кредитния бум.
По принцип покачването на ОЛП води до по-високи лихви по кредити и депозити. Но всъщност единици са трезорите, които са обвързали плаващите лихви по ипотечните или потребителските заеми директно с ОЛП. "ОЛП ще повлияе върху много ограничен брой кредити, той вече е по-скоро статистически измерител, отколкото реално използван показател", обясни Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. Повечето банки образуват плаващите си лихви като сума на базов лихвен процент плюс надбавка. Тенденцията и при базовия лихвен процент обаче е към покачване.
През септември няколко трезора - Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Булбанк, Банка ДСК, вдигнаха лихвите по левовите си кредити с около 0.50% на годишна база. Това покачи месечната вноска по 20-годишен заем от 60 000 лв. с около 15-16 лв. По-малките банки не оскъпиха заемите си заради голямата конкуренция в сектора. "Това е единственият им вариант да задържат клиенти", коментира Ягодин. Непрекъснатото покачване на цената на ресурса обаче неминуемо ще се отрази и върху техните продукти чрез по-високи лихви или такси, смятат експерти.
Увеличението на основната лихва ще се отрази автоматично върху задълженията към НОИ, данъчните и просрочените сметки за парно, вода и т.н. Те се олихвяват с т.нар. законна лихва, която е ОЛП плюс 10% на година. При дълг от 100 лв. например лихвата на ден е близо 4 стотинки.
Европейската централна банка също непрекъснато покачва основната лихва като мярка за борба с инфлацията в еврозоната. В момента инфлацията там е около 2%, а лихвата - 4%. Очаква се ЕЦБ да повиши лихвата с 0.25%.
Що ми се върти в главата СПОМЕН, че България въведе, по времето на управлението на СДС, т.нар. "Валутен борд" тъкмо, за да спре Инфлацията?!?
Или греша, а?!