От близо година не можех да се отърва от усещането, че в България някои работи не са наред. Нещо не се връзва, нещо не се развързва.

Уж брутният вътрешен продукт нараства, уж безработицата намалява, уж смъмрената от премиера Емилия Масларова не носи вече бижута за половин милион лева (без ДДС), уж с благородните усилия на пътно-транспортната полиция сме изправили експоненциалната крива на пътно-транспортните произшествия, а пък на! - усещам ли, усещам въпросната неудовлетвореност. Не мога да обясня защо, кога, как и къде, но ми е дискомфортно.

А обяснението било много просто. Наскоро телевизионни журналисти попитаха финансовия министър Пламен Орешарски какво толкова дълго и разгорещено са обсъждали с гостуващите в родината представители на международната финансова общност. Обсъждали с голяма тревога, вика, последните необосновано високи повишения на заплатите у нас.

И тогава ми прищрака. Ми да. Ето я причината за дискомфорта. Тя очевидна, ама кой да ти я очевиди! Вътрешно са ме притеснявали именно необосновано високите повишения на нашите заплати.

А професионалистът Орешарски вече го споменал във връзка с набиращата сила стачна вълна. Не мислете, мъдро ни поучи той преди няколко дни, че ако получите повишение на заплатата, задължително ще заживеете по-добре. Съвсем не, мъдро ни поучи той преди няколко дни. Даже обратното, мъдро ни поучи той преди няколко дни. Колкото повече вдигаме заплатите, мъдро ни поучи той преди няколко дни, толкова по-бързо расте инфлацията. Ето, мъдро ни поучи той преди няколко дни, от 1 юли ви вдигнахме заплатите с 10%, инфлацията обаче скочи до 30% официално и до три пъти по 30% (невероятно добра комбинация!) реално. Е, заживяхте ли по-добре, мъдро ни поучи той преди няколко дни, или заживяхте по-зле?

Точно така, си викам, ние най-наивно си въобразяваме, че било по-добре да вземаме все по-високи и по-високи работни възнаграждения. Баш наопаки е. Всъщност колкото по-ниски са ни работните възнаграждения, според мъдрия финансов началник, толкова по-твърдо и последователно са ни гарантирани по-високият жизнен стандарт и по-доброто човешко съществуване.

Когато масите осъзнаят тази дълбока истина, всичко ще си дойде на мястото. А усещането ми, че нещо не е наред, ще отиде на майната си.

Отсега си представям тържеството на фискалната мъдрост.

Таксиметровите шофьори ще блокират паркинга пред кръчмата на Славчо Христов "Привилеж" и три денонощия няма да мръднат от сепаретата. Правителството по традиция ще им клекне безусловно и ще свали дневната им тарифа от 0,59 на 0,39 лв. на километър. През нощта бакшишите ще возят безплатно, като ще подаряват на всеки човекопътник по една дъвка "Орбит профешънъл".

Учителите ще стачкуват ефективно за 100-процентово намаляване на заплатите. И не поетапно, а веднага, на екс. Към техните искания ще се присъединят социалните работници, младите учени от БАН, преподавателите от Университета, лекарите от "Пирогов" и "Света Екатерина", Мъглиж беше пръв, Нова и Стара Загора, Саранбей, със сопи, със вили, скот като скот, хиляди, маса, народ.

Властта, естествено, ще бъде принудена да отстъпи пред справедливия гняв.

После, дето се вика, ще ядем, ще пием и ще се веселим.

И като ще заживеем добре, та оттатък.