Живели далече, далече - през девет панела в десетия - баба и дядо. Седели веднъж двамата в хола си, гледали 61 267-а серия на сериал, чиято първа серия излъчили отдавна, отдавна - във времето, когато в София имало мавзолей. Та седели те, хапвали хляб и кисело мляко с 0.00004 % масленост, понеже били не шведски, а български пенсионери, и на вратата се позвънило. Отворил дядото и какво да види? Златната рибка! Стои на прага градската партийна всеотдайница и грижовница Надка Квазиколева и го гледа с ласката, която партийните тарикати излъчват към трудещите се преди избори. В града й викали Златната рибка, защото, бидейки член на общинския съвет, тя уредила мъжа си Цеко Квазиколев да купи на безценица всички магазини на общинското предприятие за търговия с риба и рибни продукти.
- Какво те носи насам, Златна рибке? - попитал дядото.
- Водя предизборна агитация "От врата на врата", дядо! - отвърнала тя. - Избери ме пак за член на общинския съвет, дядо мой ненагледни, и аз ще изпълня не три, а триста твои желания!
- Този път няма да стане - свил мрачно вежди дядото. - Колко пъти все за тебе гласувам, какво ли не си ми обещавала, а гледам - ти все по-златна ставаш, а аз обеднявам ли, обеднявам!
- Но, дядо, защо слушаш това, дето го говорят политическите ми опоненти, защо гледаш клиповете им? Те искат да разбият нашето велико единство около още по-великата ни идея! - закършила рамене Златната рибка. - Та ние с теб, дядо, по велик път вървим и велика цел сме си наумили да постигнем, а тя е да дарим щастие на всеки отруден човек!
Такива ги задърдорила партийната Надка Квазиколева и свило се сърцето на дядото, защото добър човек бил, почтен и безхитростен, а и толкова му бил акълът - не взимал поука от това, дето му се случвало от избори на избори. Влязъл той в хола при бабата си, а тя още по-твърд електорат и от него:
- Ма, Чавдаре! - казала му, защото този дядо се казвал Чавдар. - Как няма да гласуваме за нашата си златна рибка! Те там, в общината, всичките са партийни златни рибки и най-важното за всяка от тях е колкото се може повече да кльопне, заменка да направи, парцел да уреди, в борд да се намести, общинска фирма да приватизира, но нека поне златните рибки от нашата партия най-много да бъдат, та да се знае, че нашата партия е победител!
И отново пуснали Златната рибка в общинския съвет. Тя, то се знае, нито едно от тристате си обещания не изпълнила, но този път уредила мъжа си да купи почти без пари бившия градски комбинат за тестени произведения и закуски "Наша кифла", който той нарекъл "Киф Цеко Квазитрейдинг" и веднага захванал да произвежда познатата на всички кифла с пълнеж от шипков мармалад, която струвала преди 4 стотинки парчето. Сега тя се наричала кифла-убиец "Кльопмляс" и струвала вече лев едната, а от рекламата за нея маса телезрители получили бодежи в мозъка, а имало и такива, които захващали да трошат мебелите си.
След тази сделка в града престанали да казват на партийната Надка Нада Златната рибка, а захванали да я наричат Нада Златната кифла, но това вече е друга приказка.
