|
08 Октомври 2007 21:26
Десните левичари
В началото на промените бе хаос. Всеки имаше свое обяснение за случващото се в края на 1989 г. и всеки си представяше по свой начин “синята идея”. Едни смятаха, че това е начало на нов, демократичен и свободен живот. Други, неразбиращи надеждите на първите смятаха, че като “вземат” властта участието им в митингите ще ги направи новите “активни борци”, с идеята да получават всичко от което имат нужда без да полагат големи усилия за това. И тъй като впоследствие това не се случи, защото така повече не можеше да продължава, започнаха да хленчат, че са излъгани. Те са се самозалъгвали вместо да използват свободата си. А може би това са хора с ограничени възможности, които не могат реално да преценят своето ниво на компетентност.
В създаденото СДС доминираха левите и лявоцентриските лидери и партии, които не приемаха десните, дори тогава ги наричаха “фашисти”. Така ги наричат и сега.
Постепенно в преодоляването на трудностите за установяване на демократичните принципи в обществото и с постепенното налагане на тези принципи между 1997 и 2001 г., ”левичарите” неминуемо отпадаха. Бавно, но сигурно. Един по един. С течение на времето "левичарите" все по-ярко се различаваха от демократите. Тъй като дясно ориентираните хора са реалисти, техния консерватизъм и интелигентност им позволяваха да преценяват обективно обстановката и най-вече да работят за осъществяване на идеите си. Което нямаше как да правят техните опоненти.
Благодарение на правителството на Иван Костов, демократичните идеи започнаха да се реализират една по една. За съжаление, въпреки големите очаквания, не се сбъдна това което е рушено 50 години да се възстанови за 4. Най-вече унищожените морални ценности в съзнанието на хората.
След 2001 г. постепенно ограбените от българския народ милиарди започнаха да се връщат и влагат в купуването на хора “отвътре”, в купуването на медии и манипулиране на общественото мнение, за да се компрометира единственото дясно правителство, противопоставило се на червената мафия. Много хора станаха социалдемократи, либерали и консерватори по интерес, не по убеждение. След 10 ноември 1989 г. някой станаха членове на БКП, други бяха финансирани да станат шоумени, трети трябваше да станат демократи и да влязат в ОДС.
Червената мафия си купи бившия монарх и в крайна сметка доведе на власт Доган, Станишев, Първанов, Бойко Борисов.
Техни високо платени глашатаи са Андрей Райчев, Кънчо Стоев, Мира Янова, Кеворк Кеворкян, Тошо Тошев, Божидар Димитров... Познаваме ги от екраните на телевизиите, от страниците на техните вестници. Те владеят културата и икономиката, държавните институции - всичко е в ръцете на бившите комунисти и бившите ченгета от ДС. Сега те са новите капиталисти на България. И новите демократи.
"Левичарите" в дясното не могат да заблудят обаче мислещите хора, особено тези, които са прекарали живота си в тяхната шизофренична държава - с двойните им стандарти и двусмисленото им поведение. Тяхната наглост и безочие са безгранични. Покаянието им е чуждо. “Вината я поемат с мезета”. "Левичарите" в дясно, бидейки потомци на комунистите, са млади хора, познали западната култура, но носещи белезите на левичарското мислене на своите бащи. Тези хора са тесногръди, те нямат периферно виждане. Погледът е устремен напред единствено към личния и партиен интерес. С такива хора България тъпче на едно място, имитирайки промени. Те нямат капацитет да поведат страната към просперитет.
Просперитета на страната може да донесе само автентичното дясно, а не това, което налагат генералите. Те "гримират" като обединители в дясно - Боршош, Софиянски, Бойко Борисов, Любен Дилов /ту син, ту червен/ и други подобни, без разбира се да променят тяхната същност и ценностна система. Нея няма как да променят. Не можеш да си легнеш комуноид и да се събудиш с консерваторско мислене. Такива промени в мирогледа на човека не могат да станат за една нощ. Нито за една година. Но тези "демократи" се спотайват в десните партии, наричат себе си десни политици и чакат момента в който да бъдат активирани. А докато това стане, се опитват да определят обществените настроения, да залъгват обществените очаквания. Опитват се да подменят истинското дясно и да наложат там себе си. С цялото им присъщо само на тях лицемерие.
Дясното е потомствена принадлежност, възпитание в достойнство и отговорност, вяра в собствените сили и възможности. Преданост към интересите на родината си!
|
08 Октомври 2007
, с извинение към животинчетата
