"Дай да разваляме седянката", рече финансовият министър Орешарски на колегата си Вълчев по време на изтощителните преговори за учителския въпрос. Просветният министър, който после се сърдеше, че не бил използвал такава дума, всъщност доста охотно прие предложението: "Разваляме я". Не изглеждаше като да се е възмутил от думата седянка, напротив - доста хитровато се усмихна и бързо влезе в тона на колегата си (виж целия разговор в "България").

Седенките едно време се правели в есенните и зимните вечери - тоест баш в началото на сезона сме. Само че едновремешните седенки се правели по това време на годината, защото вече е приключила работата на полето. Сегашните министерско-синдикални седенки пък се правят точно защото би трябвало да почне учителската работа. А тя не почва, защото учителите са малко зле с парите.

Едно време също така целта на занятията по време на седянката била младежите да се поомешат, да попеят, да пофлиртуват и евентуално да се вземат. Междувременно девойките вършат и по някоя работа - чистят боб или намотават прежди, пък младежите се присламчват - кой накъдето се е ориентирал - ужким да помагат. Сега положението е малко по-различно. Правителството вече е поело ангажимент за издръжката на учителите и гледа на тях като на домашни досадници с нелепи претенции. За пред света това презрение се прикрива, защото не е удобно, цивилизовани хора сме все пак, европейци. Обаче в такива "неформални" разговори, когато не допускат, че думите им се записват, показват истинското си отношение: дай, тука, да ги поразмотаваме малко, "горе-долу по 1-2 сметки да направим, за да приказваме", пък те ще се уморят и ще клекнат.

С други думи - идеята е да разберат най-накрая учителите, че само губят време и пари по тия седенки, пък да си седнат на съответните части и да карат с квото има.