Футболният национал Мартин Петров минава изследвания, каквито в България за спортисти се правят само в медицинския център "Дианабад". |
По време на прехода обаче клиниката се превърна до голяма степен в заведение със затихващи функции. Тя бе разделена на две части - болница, в която работи един от най-известните спортни травматолози в България - проф. Димитър Шойлев, и медицински център "Диана спорт" с ръководител д-р Сиракова. Според законодателството в медицинския център се извършва доболничната помощ.
Именно това е мястото, в което повечето елитни спортисти от индивидуалните дисциплини и отборите по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. провеждат своите профилактични прегледи. А без тях нито един професионален спортист не получава състезателен лиценз според международните и нашите правила и закони. Прегледите са особено важни в наши дни, когато смъртта по време на спортни мероприятия вече не е изолирано събитие, а се е превърнала почти във всекидневие.
Клиниката "Диана спорт" обаче бе застигната от сериозни финансови проблеми, защото разчита единствено на собствени приходи за разлика от болницата, която се финансира от спортното ведомство. Проучване на агенцията показа, че в медицинския център са останали само петима лекари, а останалите упражняват своята дейност на хонорар. Кабинетите нямат необходимото модерно оборудване и поради този факт няма достатъчен брой пациенти извън регламентираната бройка спортисти. За да не бъде затрит окончателно центърът, ДАМС се зае със спасяването му.
"Проведохме разговор с представители на болницата и на медицинския център. Сондирахме и мнението на федерациите. В крайна сметка всички заедно стигнахме до извода, че двете звена трябва да се обединят. Решихме да се създаде нов медицински център, но вече под шапката на болницата. Така и той ще може да разчита на финансиране от ДАМС", коментира шефът на дирекция "Спорт за високо майсторство" в агенцията Иван Евстатиев.
До 20 октомври трябва да бъдат изчистени всички спорни въпроси около предстоящото обединение. След него спортистите от всички национални отбори ще продължат да се преглеждат безплатно, а тези от всички клубове - на преференциални цени.
Именно в това е и смисълът от поддръжката на подобен спортен медицински център. От една страна, в него са събрани добри специалисти по спортна медицина, които са запознати отлично със спецификата на различните контузии при професионалните състезатели. От друга - финансирането от страна на държавата гарантира, че родните спортисти ще имат лесен достъп до медицинско заведение.
От няколко години непрестанно се задава и въпросът не излиза ли прекалено скъпо на ДАМС издръжката на подобна клиника. В спортното ведомство обаче смятат, че ако отборите и състезателите от индивидуалните дисциплини излязат на свободния пазар, диагностиката и лечението им ще струват десеторно повече.
При националните отбори ще излиза по-скъпо на държавата, а при клубовете ще настъпят сериозни финансови сътресения. В крайна сметка някои федерации с по-скромен бюджет и клубове, които разчитат на парите на спонсори, няма да могат да си позволят "лукса" да преглеждат и лекуват спортистите си.
"Въпреки че в момента основното финансиране идва от ДАМС, болницата ще разчита и на собствени приходи. Те ще са от хора, които нямат нищо общо с професионалния спорт, но се нуждаят от помощта на специалистите по спортна медицина. И в момента много спортисти аматьори провеждат лечението си тук. Името на проф. Шойлев например е емблема за спортната медицина", добавя Иван Евстатиев.
От ДАМС успокояват представителите на спортните федерации, че не трябва да се притесняват от бъдещото обединение, и уверяват, че то само ще улесни тяхната работа. Ако сега от медицинския център са изпращали спортистите на други места за лабораторни анализи, то в бъдеще всичко ще се прави на едно място.
В повечето европейски страни има центрове по спортна медицина, които под някаква форма се подкрепят от държавата или от съответния олимпийски комитет. Те са и основното звено за борба с допинга.
Може би следващата задача пред ДАМС е да се помисли как родният център за спортна медицина може да помогне и в тази насока. Това е особено актуална тема на фона на положителните проби на топатлетките Ваня Стамболова, Венелина Венева и Теодора Коларова. Странно е защо българската лаборатория от години не е хващала "големи риби", а звездите ни се резилят след международни проверки.