В офиса на Левски на улица "Леге" е получен факс от френския първодивизионен тим Тулуза, информира "Гонг". В него се отказва на шампионите да преговарят за централния нападател Андре-Пиер Жиняк.

Факсът е в отговор на запитване от преди няколко дни при какви условия френския тим е готов да се раздели с нападателя.
Още след първия мач на Тулуза и ЦСКА от Левски са харесали играта на нападателя, макар че той влезе като резерва. След реванша, в който Жиняк вкара за 1:1, "сините" са изпратили официален факс до французите.

"Наистина се поинтересувахме възможно ли е да го вземем. Но днес ни отговориха официално, че на този етап не биха се разделили с Жиняк", сподели Станимир Стоилов.
Според френски колеги играчът е купен през лятото от Тулуза за 3, 5 милиона евро и едва ли тимът би се разделил с него за по-малко пари.

Защо лъжете, че Левски няма централен нападател – ами Ристосков? Спестен червен картон на Георги Петков срещу Литекс, измислена дузпа в полза на сините срещу Локо Пд и две неотсъдени за Спартак Варна пак срещу шампиона на България. Твърде много грешки в полза на един отбор, за едно безпристрастно БФС.
„Защо лъжете, че Левски няма централен нападател - ами Ристосков?" Това ни написа наш читател, който въпреки иронията и явните си клубни пристрастия най-точно описва случващото се в отбора, който през последните две години непрекъснато апелира за футболен феърплей. Да, точно така. Колкото и странно да звучи от предишния шампионски клуб не е останало почти нищо и в момента няма по-жалък отбор от настоящия тим на „сините". Не защото те притежават по-слаб отбор или треньор от ЦСКА, Литекс, Локо Сф и останалите си съперници.
Падението на доскорошния евробоец на България е в явната съдийска подкрепа, която те получават от началото на сезона.
Толкова явна, че тя не само дразни, но сериозно застрашава завършека на родното първенство, което все повече се доближава до мутренските години, когато гаменските побои с пребити рефери или пък футболни началници бяха ежедневие.
Едва ли някой неутрален привърженик е останал безучастен в емоциите си когато види нарочно неотсъдените две дузпи срещу Левски при инфарктната им победа с 2:1 във Варна срещу местния Спартак. Ако бе само този кръг, можеше безобразните грешки на Ристосков да бъдат подминати. Просто реферът е некадърен, началникът му е некомпетентен и до там. Подобни съдии има в Англия, Германия, Испания. Общо взето навсякъде. Но когато за първите седем кръга цялата съдийска комисия толерира един отбор за сметка на всички останали, тогава за какви индивидуални грешки говорим. Първо се започна с нарисувания червен картон на Георги Петков в дербито с Литекс, но стражът не бе изгонен, а в последствие Левски изравни и за малко не се добра до равенството. После от реферските тесли пострада Локомотив Пловдив. Смърфовете си позволиха наглостта да поведат на „Герена", но бързо бяха свалени на земята с поредната измислена дузпа в полза на Левски.
И всички тези четири фрапантни гафа са само за първите седем кръга.
Това вече е явен реферски рецидив в полза на един отбор, а твърдението „съдиите толкова си могат" изобщо не е меродавно. Простата истина е, че доскоро „звездите" на тима бяха Телкийски, Йовов и Домовчийски, но в момента те са заменени от далеч по-класни състезатели като Борислав Михайлов, Борислав Александров и знайни и незнайни Христористосковци.
А като се замисли човек, че само преди две години именно Левски промени мисленето и манталитета на родните грандове, да ти стане жал от стремглавото падение в мисленето на този отбор. Именно те се опълчиха на поръчковото съдийство. Изградиха нещо ново и непознато за след комунистическия футболен период и противно на всички пречки, които ги съпътстваха, те успяха. Мачкаха в България, пробиха и в Европа. Сега, при първата малко по-сериозна криза апелиращият за футболен феърплей и модерно европейско мислене отбор, тотално се отказа от правилно начертания път, за да тръгне по познатия лесен начин. „Когато сме по-силни от останалите, искаме безпристрастно съдийство и признаваме, че реферът е сбъркал, защото е подминал дузпа за противника при 5:0." Но при инфарктен мач като тези във Варна и Ловеч съдийството не се коментира. Излиза наставникът на Левски Станимир Стоилов и започва с глупости от сорта на:
„теренът е крив, домакините бавели и накъсвали играта, бранели се с десет човека и пречели на истинския футбол".
Защо Левски не пречеше на Барселона, Челси и Вердер, въпреки че за цял мач стигаше до противниковата врата не повече от два или три пъти?
Повече от очевидно е, че вместо Левски да издърпа от калта българския футбол, сините бавно, но сигурно не само потъват в блатото на А група, но се превръщат в основоположници на тази „тъмна Индия", наречена с по-представителното български клубен футбол.
А за БФС, макар да знаем, че там е неспасяем случай ще си позволим да дадем един съвет.

Левски не се нуждае от поръчково съдийство.
Не е нужно от централата всячески да се стремят да докарат първенството до един мач между „сини" и „червени" и там който има късмет да се бие в гърдите, че антифутболът му е по-добър от този на съперника. Левски има далеч по-голяма нужда да преболедува един сезон. Да осъзнае генерално своите грешки и дори да не стане шампион през настоящия сезон, от догодина отборът отново ще разполага с футболни, а не с реферски или чиновнически аргументи да претендира за най-класен български тим. В момента класата на Левски е само в мечтите на техния треньор и колкото и жалко да звучи, в момента сините играят грозен, еднообразен и най-важното непечеливш футбол, който едва ли се харесва дори на собствените им привърженици.
ЯСЕН ТОШЕВ
редактор - отдел "Футбол"

Най-интересното се случи секунди преди края на срещата...а той пък се покатери на предпазната ограда.
Мечо на оградата? Да, да?!
Ето това му трябваше на Левски - ярост и радост.
Купон имаше и на трибуните като единия от поводите бе онази 96-та минута на съседния стадион няколко дни по-рано.
...който излиза на терена с едничката идея да се забавлява и да радва трибуните, които се кефят не на трите точки, а на начина по който са постигнати...
А щом вече наблюдаваме катерене по оградата, това е знак, че този отбор, нека го наречем Радостта на Мъри, отново ще бъде Машината.

"В отбора досега не е привличан играч, без аз да съм го посочил", каза Мъри