Тия дни така се позамислих и си рекох - що пък не?! Да бе, що пък да не се кандидатирам и аз за кмет?! Може на София, може на някой от по-големшките градове. Варна примерно... Или Пловдив... Може и Бургас... Абе, няма значение кой е градът, важното е да ме изберат! А няма начин да не ме изберат. Понеже хората ще гласуват за мене. А ще гласуват за мене, понеже аз съм честен човек. Аз няма да ги лъжа. Каквото кажа, каквото обещая - ще го изпълня!

Ето например другите кандидат-кметове, като ги попитат - ти защо искаш да ставаш кмет, бе? - те почват да го увъртат. Ми, щото живея в тоя град и познавам неговите проблеми, щото ще управлявам добре и ще оптимизирам постигнатите резултати, щото искам да управлявам ефективно на базата на експертни оценки...

Дрън-дрън! Глупости!

Аз такива дивотии няма да говоря на хората! Ще им кажа честно и откровено - искам да стана кмет, понеже да си кмет е голяма далавера! Ей това ще им кажа! И избирателите ще разберат, че не ги лъжа, че съм почтен човек!

Ще се интересуват вероятно и какво ще правя с корупцията в общината. Кой знае защо хората много се интересуват от корупцията в общината!

Пак честно и откровено ще кажа, че корупцията с пръст няма да я пипна, косъм няма да падне от главата й. Понеже аз по душа и някак си по рождение съм корумпиран. Лично ще взимам подкупи наляво и надясно. И на обкръжението си няма да преча да взима подкупи. Стига обкръжението да бъде така добро да дели с мене. Инак... Инак глави ще падат, ей! Казвам ви го най-откровено!

Като говоря с избирателите за корупцията, то неминуемо ще стане дума и за престъпността. Щото те са си сестрички...Та за престъпността... Какво за престъпността? С престъпността ще се справя от раз! Понеже половината престъпници са ми приятели, а като стана кмет, и другата половина ще ми станат приятели. Така че престъпността не я мислете! Тя ще бъде под контрол! Под МОЙ контрол!

И още нещо съвсем честно ще кажа на избирателите. Нека не си мислят, че като кмет ще работя само за себе си, не! Аз ще работя ГЛАВНО за себе си, но същевременно ще помисля и за роднините си. Много роднини имам! Това братовчеди, това чичовци, лели, стринки - много! Тях ще ги уредя в общинските фирми. Бе, да живнат и те, бе! Една балдъзка имам, голям мерак й е да ръководи банка. Ден и нощ сънува и бълнува банки. Е, ще й направя една общинска банка, та дано се успокои.

Жена също имам. И три любовници. И за тях ще помисля. Нещо концесийка, нещо - туй-онуй... На едната - едно, на другата - друго... Абе, няма да ги оставя, честно ви казвам!

Няма да забравя и децата. Моите. Те, милите, голям мерак имат да следват в чужбина. Ще ги пратя. Нека се учат. Да станат хора! Стига са пили по баровете тука с лоши другари, стига са крали коли, стига са стреляли по бодигардове! Ще ги пратя да учат било на общински, било на някакви други разноски, но ще ги пратя, обещавам го отсега!

Е, ако изляза, кажете ми, с една такава открита, ясна и главно - честна, предизборна платформа, няма ли хората да гласуват за мене? Как няма да гласуват?! На тях им писна да ги лъжат, те чакат честния човек. Ами - на! Ето ме!

Дано само не съм пропуснал крайния срок за регистрация...