Имаше такъв филм, Untouchables ("Недосегаемите"), режисьор беше Брайън де Палма. С Кевин Костнър, разбираш ли, Шон Конъри, Анди Гарсия, те бяха от добрите, Робърт де Ниро - от лошите, защото играеше Ал Капоне и нацъфка на един тиквата с бейзболна бухалка. Много пукотевица, кръв се ля с кофи, особено като направиха Шон Конъри на решето, и тъй нататък...

Не разбрах точно кои бяха untouchables, добрите ли, лошите ли, обаче една друга работа имам предвид. Имам предвид, че у нас untouchable е щатна характеристика. До едно време си touchable, после те назначават за някакъв и вече си untouchable. Пример? Става! Преди време Пламен Орешарски си беше обикновен touchable - кандидат-кмет на София от СДС, ако сте забравили. Тогава Надежда Михайлова го пипна в нерегламентирани контакти и направо си го разкара по тъча. Това стана през 2003 г., а две години по-късно човекът си стана министър и съответно untouchable, което се доказа.

(Обаче специално за "седенката" въобще не беше прав! Това тяхното не е никаква седянка. По една проста причина. На седянката всички са отивали с едничката надежда да са поне малко touchable в тъмното! Тоест да бъде опипан или да опипа, пък оттам нататък - каквото стане. На преговорите никой никого не опипва, защото и министрите untouchable, и синдикатите отсреща - и те untouchable. Ето затова преговорите им са безрезултатни, сиреч ялови: защото там само си мерят досегаемостта.)

Редно е да се състави нещо като таблица на ранговете, в която да бъде посочено нивото на untouchable и оттам вече да се знае чия оставка има смисъл да се иска и чий стол не се пипа.