Един приятел си спомни случай отпреди двайсетина години. Бил в последния клас на Шуменската гимназия, когато със свои съученици срещнали в центъра на града своя идол - китарист от известен по онова време наш състав. За шуменските гимназисти тоя рок китарист бил повече от Ерик Клептън и Джордж Харисън, нещо като Ричи Блекмор или Джими Пейдж. Момчетата обградили звездата и всеки почнал да къса листи от тетрадка, за да получи автограф.
- Да знаете откъде да си купя фаянсови плочки? - попитал рокаджията, вместо автограф. Тоя му иначе нормален въпрос вкаменил почитателите.
Техният идол, дългокосият бунтар, виртуозът на китарните сола, търсел фаянсови плочки от специализирания магазин на завода от Нови пазар...
Все едно английски фенове на рока да срещнат на "Трафалгар скуер" Ричи Блекмор с тоалетна чиния под мишница или Джими Пейдж с биде на рамо по "Бонд стрийт".
- Пълно разочарование! - каза приятелят ми. - Оттогава, щом го видя да свири, все си представям как китарата му изстрелва фаянсови плочки и ги лепи по стената на банята.
- Фаянсът беше дефицит - припомних на приятеля си. - Такива бяха времената... Фаяншъл таймс...
Приятелят ми се засмя на шегата, но продължи сериозно:
- Оня ден пак го срещнах... Същият китарист.
- В "Бриколаж" ли? Да не търсеше мивка? Или душ-слушалка?
- Не... Не в "Бриколаж". В листата на една партия за общински съветник... Все едно да срещнеш Ричи Блекмор на пето място в общинската листа на консерваторите или Джими Пейдж да кандидатства за кмет на Лондонския квартал "Гринуич".
Тук си представих китарист на "Лед Зепелин", седнал на бюро в общината на "Гринуич". Приема посетители в приемното си време.
- Мистър Пейдж! - моли го един. - Намалете ми наема за вестникарската будка на "Норт корнър"!
- Мистър Пейдж! - намига друг. - Да направим заменка: предлагам три къщички в "Нотинг хил" срещу декар в "Гринуич"!
А трети посетител му бута стерлинги под бюрото, за да му уреди петно за бензиностанция точно на Гринуичкия меридиан.
- Не! - рекох. - Джими Пейдж никога няма да стане кмет на "Гринуич". Ричи Блекмор - също!
- Те и на "Подуяне" няма да станат! - каза приятелят ми. - Там конкуренцията е голяма - бивша футболна звезда, треньорка на гимнастички...
После зададе въпрос, който вероятно си задават доста софиянци, когато гледат кои са кандидатите да управляват града им:
- И защо е всичко това?
Обясних му го просто, по английски:
- Файнаншъл таймс! - рекох. - Такива са сега времената... Финансови...
Миш-Машин,
И я го четохтох тоа весник у новио клозет на азяите!
Пишеше, че Птиците по-убаво пеят, отколкот говорат!












