|
15 Октомври 2007 14:04
Ето ви едно интересно мнение, поне на мен ми хареса: Задачата за 9 точки остава на дневен ред Нед, 2007-10-14 19:40 Спри, Колумб, почакай ни! Това прекрасно заглавие-вопъл, уважаеми читатели, се появи начело на една обширна статия в Илюстрования спортен седмичник "Старт" през есента на 1993 година. Вече не си спомням точно дали неин автор беше Томислав Русев или друг колега, не съм сигурен преди или след загубата на Франция от Израел излезе този коментар, посветен на шансовете на българския национален отбор по футбол за класиране на СП в САЩ. Във всеки случай ситуацията след победата на Румъния над Холандия с 1:0 прилича твърде много на световните квалификации за американския шампионат. Тогава, след като лидерите в групата Швеция и Франция направиха стратегическо равенство 1:1, нашият държавен тим престана да държи съдбата си изцяло в свои ръце. Разбира се, по онова време отборите и мачовете бяха по-малко, за победа се начисляваха две, а не три точки, но тези подробности не променят пейзажа. В една тъжна и навъсена за българския народ есен представителният отбор на страната трябваше да печели своите мачове и да чака Чудото. Как приключи фантастичнната футболна новела отпреди 14 години е известно на всички: Чудото стана, въпреки че ние дори не победихме Швеция у дома.
И тогава националите не играеха красив и свързан футбол, а в много анализи се прокрадваше мнението, че Димитър Пенев (сега в ролята бе Стоичков) не вдъхновява играчите с идеите си за провеждане на отделните мачове. Ще ви припомня още едно находчиво и доста адекватно заглавие след България-Швеция 1:1 - Десет играят, един им пречи, а друг му помага. Пречещият беше селекционерът, а помагачът - Трифон Иванов заради вересиите в отбрана. Основният извод беше, че отбор, завършил 2:2 вкъщи с Израел, не заслужава да играе на световните финали.
Приликите между 1993 и 2007 са толкова, че надали сме в състояние да организираме популярната игра "открий 10-те разлики". Две сполучливо започнати кампании, по средата на цикъла провал на собствен терен срещу съперник от групата на аутсайдерите, накрая - зависимост от резултатите на водачите срещу трети незаинтересовани от класиране отбори. Стил сходен - организиран хаос с единични индивидуални проблясъци. Една стойностна победа срещу Франция тогава, сега пък две ценни равенства с Румъния и Холандия в мачове, които според нормалната футболна логика трябваше да бъдат загубени.
През 1993 изкарахме с един треньор, сега квалификационната година стигна за цели трима. Май е прекалено да се изисква класиране от отбор, воден от трима души за по няколко месеца. Трима селекционери означават несигурност, лутане, различни стилове, личностни проблеми, безсилие на БФС, да не намесваме и темата за лобизма във и чрез националния отбор. Е, при толкова фактология означава ли, че по стар български обичай до края на евроквалификациите "ще обиграваме отбора за световните"?
Аз съм твърдо против. Един национален отбор никога не се обиграва. В клубна обстановка може да има процеси като подмладяване, форсирана селекция, план 2007, избирателни цели и прочее перспективи. Държавният тим е вечен, във всеки момент той би трябвало да е съставен от най-добрите играчи, а перспективата му винаги е близка и конкретна - класиране на голям форум. Дори когато то стане теоретично невъзможно (все още не е така), националите нямат право на лежерни изпълнения. Лежерно може да играе Англия в последните 20 минути с Естония при 3:0 за да няма излишни контузии и картони - това по принцип е таванът за отпускане, позволен на национални играчи и формации. Българите са длъжни да изиграят с максимум усилия предстоящите двубои с Албания, Румъния и Словения. Да играят за победа и нищо друго.
Към традиционната аргументация - химн, знаме, фланелка, национална и лична гордост - прибавям и един чисто спортен мотив. При спечелени 9 точки ще разчитаме до сетния възможен миг Беларус да победи у дома Холандия или Люксембург или Албания да вземе нещо от румънците. Няма нужда да смятаме в проценти какви са шансовете това да се случи. Всеки сам може да прецени по-големи или по-малки ли са в сравнение с Чудото - Израел да бие Франция в Париж през 1993...
Асен Спиридонов
|