Поради учителската стачка мнозина се тревожат, че децата не учели. Е, кво като не учат?! Толкова по-добре за тях! Моята трагедия например е в това, че цял живот съм учил. Мама и тате, благи люде с архаични възгледи, все повтаряха: "Учи, синко, учи, моето момче! Учи, за да не работиш!"

"Учи, за да не работиш!" - това беше максима, родена от лошия капитализъм и възприета от неговия наследник - лошия социализъм.

И аз учех! Майко мила, как учех! На 10 години знаех наизуст "Изворът на Белоногата", а на 12 - логаритмичната таблица. И сега да ме питате колко е корен квадратен от триста осемдесет и шест - веднага ще ви кажа!

Питайте, де! Защо не питате? Защото не знаете какво е това "корен квадратен"! А аз знам! Защото учех! А мама и тате ме поощряваха: "Учи, синко, за да не работиш!"

И аз учех. Послушно момче бях. Не като сегашните - обеца на носа, вилица в ухото, спринцовка в задния джоб. Няма такова нещо! Аз учех! Завърших осми клас, завърших гимназия... "Малко е това! - казаха мама и тате. - Учи още! Учи, за да не работиш!"

Кандидатствах в университета, влязох... И продължих да уча. Другите колеги - купони, мацки, водка... Водката още беше по лев седемдесет и три бутилката! При това - руска! Аз - не. Мацка не поглеждам, водка не близвам! Уча.

Завърших, дипломирах се... А мама и тате не мирясват: "Учи! Още учи! Учи, за да не работиш!"

И аз нали съм си послушен - ха една следдипломна квалификация, ха още една, я и една аспирантура! Учих, учих, учих... И сега... Сега наистина не работя.

Хората с основно образование фирми развъртяха! Двойкарите политици станаха! Кварталните хулиганчета карат мерцедеси!

А аз не работя. Безработен съм. Ходя без лев... Какво ти без лев, без стотинка в джоба ходя! Уча се... Уча се да преживявам. Или да оцелявам.

Та и тия даскали, дето стачкуват, да не би малко да са учили?