28 март 2007 г. България прави 0:0 с Албания в европейска квалификации в София. Това е първа грешна стъпка на националите и виновникът веднага е открит. Още преди края на мача публиката почва да освирква селекционера Христо Стоичков. Няколко дни по-късно той се изсулва по "стоичковски", като си урежда треньорския пост в "Селта".

17 октомври 2007 г. Националите отново берат срам срещу Албания. Този път 1:1 в Тирана, като секунди преди края вратарят Петков хваща дузпа. Въобще стражът е най-добрият в състава и май единствен, на когото му пука за този отбор. Останалите хич не си дават зор и само с късмет се спасиха от поредния резил в кариерата си. И щеше да е напълно заслужено с оглед на показаното от тях през последните години. Дори звездата Бербатов си призна, че са трагични, само не разбрахме защо му трябваше толкова време да го осъзнае.

Всъщност няма как да е другояче. Просто тези момчета май са единствените, които вярват, че са някакъв фактор. Така наречените лидери на тима единствени спят в отделни стаи (при това най-луксозните), избират треньора, определят кой ще играе и кой - не. И в крайна сметка, като излязат на терена, са така влюбени в себе си, че дори не считат за нужно да подават на съотборниците си. В същото време даже албанците не ги взимат насериозно и им скриват топката.

Но какво да се чудим. Кое във футбола ни е наред, та националният да върви? Отборите ни отпадат още в квалификациите на евротурнирите, БФС се управлява от хора, които гледат само собствената си изгода и ако може, да не се карат с никого. Нека поне Боби Михайлов, вместо чак сега да критикува играчите, да признае защо се съгласи те да "назначат" Димитър Пенев за треньор. И защо Радостин Кишишев, който бе засечен в нощен клуб преди мача, изобщо пътува за Албания.

Въпроси много. Но е факт, че за 3 години "новите" хора в БФС не показаха, че по нещо се различават от предшествениците си. Даже ни накараха да съжаляваме, че Иван Вуцов вече не ги командва. При него поне имаше някакъв ред...