Не мина и година, откакто Евросъюзът накара България да спре трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" въз основа само на политическо решение, а сега запя друга песен: преди да се вземат политически решения, да се оценят обективно предимствата и недостатъците на ядрената енергия.

Трудно е да се повярва, че Европа не само започна да повтаря аргументите, с които България се опитваше със закъснение да спаси реакторите си, но и дори надмина българската реторика.



Зелените в Европарламента направо позеленяха от яд



завчера, когато техните филипики срещу ядрената енергетика в Европа се сблъскаха с хладно пренебрежение. Няколко факта останаха да стърчат в дебата като недостижим връх за техните усилия да зачертаят ядреното бъдеще на ЕС. Първо, Европа получава 31% от енергията си от ядрени източници и само 14% от любимите на еколозите възобновяеми източници. Второ, Европа става все по-зависима от вноса на изкопаеми горива, който ще достигне 65% от общото потребление през 2030 г. Възражението на зелените, че е зависима и от вноса на уран, се сблъска с третия факт - при покачване на цената на петрола над 40-45 долара за барел ядрената енергия е по-изгодна. В момента петролът е двойно по-скъп. Дори и да поскъпва уранът, той формира само 5% от цената на електроенергията, което прави ядрените електроцентрали по-неуязвими от колебанията на пазара на суровини. Четвърто, електричеството от изкопаеми източници струва 4,7 цента/квч, а от възобновяеми източници - 9,5 цента/квч, т.е. разликата е двойна. И пето, което е убийствено за зелените - "при отказ от атомна енергия постигането на целите за намаляване на парниковите газове и за борба с измененията на климата няма да бъде възможно". Така пише в резолюцията на Европарламента. Т.е. без АЕЦ замърсяването на планетата ще стане по-страшно.

Накратко: съотношението между цена и качество (чистота) при ядрената енергетика е по-добро, отколкото при другите източници. Европарламентът направи още една крачка, която съвсем разстрои зелените - призова за "бързо развитие на технологиите на ядрен синтез и за съответното увеличаване на финансирането за изследвания". В момента то се равнява на 6% от бюджета на ЕС за изследователски цели. Като се има предвид, че светът е още далеч от производство на електричество от термоядрени централи, евродепутатите показаха въображение на мечтатели, подкрепено с гордостта, че ЕС има възлова роля в предстоящото изграждане на Международния експериментален термоядрен реактор. Вождът на зелените Даниел Кон-Бендид не намери с какво да възрази, а просто поиска този текст да бъде заличен. Напразно.



Как така внезапно Евросъюзът прогледна



за настоящето и бъдещето на ядрената енергетика? Много просто: сметката показва, че енергийните потребности в Европа нарастват с 1% годишно, а потребностите от електричество растат двойно по-бързо в сравнение с останалите енергийни източници. Повишаващите се цени на петрола и природния газ, както и оскъдните им залежи в ЕС означават все по-скъпа зависимост от вноса. Освен това запасите им и в световен мащаб се изчерпват, докато дори само наличните уранови залежи ще стигнат поне за още 200 години. И накрая, ЕС си дава сметка, че няма да постигне дори собствената си цел да съкрати до 2020 г. с 20% отделяните парникови газове, ако не заложи на ядрената енергетика. Така например Германия, която има 17 действащи ядрени реактора, отделя шест пъти повече въглероден двуокис в сравнение с Франция, която има 59 реактора.

Европа се превръща в гигантско ядрено лоби и на неговия фон загубата на половината ядрени мощности на България изглежда все по-обидна. Особено горчива за нас е позицията на Европарламента, че "изборът на всяка държава-членка за или против ядрената енергия остава единствено в нейната компетенция, но може да има последствия върху развитието на цените на електроенергията и в други държави-членки". България бе лишена в присъединителните си преговори с ЕС точно от това си национално право, а последиците бяха предвидими - недостиг и поскъпване на електричеството в съседните държави, които получаваха ток от АЕЦ "Козлодуй".

Трудно е да си представим, че страните, които накараха България да изключи реакторите си, без да се интересуват от техническите експертизи за тяхната безопасност, ще си признаят грешката. Няма да си я признаят и родните политици от зората на демокрацията до влизането ни в ЕС, които спекулираха с реакторите, за да изкарат някой долар или политически отстъпки. България обаче не бива да спира да им тика истината в очите - ако не заради друго, поне заради достойнството на народа, който обра всички пасиви от скъпия ток, без да има никаква вина.