Автобус - градски, купен на старо, по гърбовете на седалките са написани мръсни думи. Момченце пита: мамо, кой тука в автобуса прави свирки? Какви свирки - пита майката. Не знам - казва момченцето, но ето тука пише: "Правя свирка за пет лева". Дай ми пет лева да ми направят свирка!
Госпожо, казва възрастен господин, на такива неща ли учите детето, как не ви е срам. Вие се засрамете, отвръща му майката, че на тия години главата ви е пълна само с мръсни работи.
Младо момиче става от седалката си и оставя на нея продупчен билет. Дебела жена с кръст на гърдите блъска бабата пред себе си и се хвърля да седне. Бабата пада на земята, а мъж с мустаци вика на оная с кръста: така ли се бута ма, краво дебела, я се виж каква си свиня! Но тя не го чува, защото докато се мята на седалката, онзи, който укоряваше майката, че възпитава детето погрешно, протяга ръка да вземе билета и дебелата сяда върху нея. Той се мъчи да я измъкне, дебелата скача и му удря такъв юмрук, че той пада върху бабата, която от своя страна толкова здраво си е оплела краката, че не може да се изправи. А дебелата крещи: пипа ме по задника мръсникът му с мръсник, душата в зъбите си носи, но и той иска да пипа!
Докато тя изправена вика и ръкомаха, един с гола глава и обици се намества на седалката и онази, сядайки обратно, усеща изведнъж, че се намира на коленете на някой, който наистина я опипва. Тя отново започва да крещи, а той я успокоява: не пискай, маце, я виж какво сладко дупе имаш. В това време бабата вижда, че й няма чантата и започва да плаче, а този с мустаците се пресяга и удря шамар на дебелата, като й казва: видя ли ма, грозна краво, заради тебе и чантата на жената откраднаха! А тя крещи и пита къде е министър-председателят да дойде при народа и да види как едни го бият, а други му бъркат под полата! Момченцето отново започва да реве за свирка и майката го набива, но в автобуса се качва контрольор и независимо от това, че автобусът се е разделил на две - про-бабата или про-дебелата, поради което масово се псуват на майка, а неколцина се млатят здраво, започва да проверява билетите. Най-напред хваща господина, който се пресегна да вземе продупчения билет, след това и дебелата, защото и тя е без билет, прави опит и с мустакатия, защото и той пътува гратис, но в това време изпод седалката изпълзява неизвестно куче, което дотогава е спяло на топло, и го ухапва за крака. Контрольорът ревва като одран, а шофьорът удря спирачката и отваря вратата. Хората хукват навън, викайки: бясно куче, бясно куче, няма ли кой да го застреля! Никой да не стреля, вика шофьорът, това да не е Ирак, това е градски транспорт! Като излезете навън, се изпозастреляйте до един!
Докато се бутат на вратата, двамина падат на улицата и си счупват краката. В това време по телевизията тече диспут между група кандидат-кметове на тема: "Как да уредим града, та да се успокоят нервите на столичани". А един поп, който ръси с босилек в ремонтирания поради изборите градски клозет, казва: да се прегърнем, братя и сестри, и да заживеем в мир. Никой не прегръща никого, а един чакащ края на водосвета квичи: карай, отче, по-накратко, че ще се напикая!
Това опит за сценарий на "комедия на абсурда"(каквото и да значи това определение) ли е?