Между двата тура на местните избори и в навечерието на годишнината от 10 ноември искам да призова: да не съм чул вече някой да ругае управляващите! Всички управляващи имам предвид. Всички народни представители от Великото народно събрание насам, както и всички правителства, тримата президенти, въобще - всички!

Минавам на доказателствения материал.

Дами и господа, колко струваше през лятото на 90-та година един глас?

Едно кебапче.

Колко струва сега на тези избори за кметове и общински съветници?

Съдейки по съобщенията в медиите, приемаме, че един свободен глас в момента у нас се цани минимум 40 лв. - а се чу и за 200-300 лв., но да се придържаме към минимума.

През лятото на деветдесета кебапчетата струваха средно 20-30 стотинки, тъй че вадим калкулаторчетата и смятаме: отчитаме либерализацията, инфлацията, девалвацията, валутния борд, деноминацията, промяната на данъчните ставки, рода Зрънкови, цар Киро, бетонирането на морския бряг и виждаме, че днешното кебапче идва горе-долу левче.

Тоест покупателната и продавателната способност на българския избирател е нараснала приблизително 40 пъти!

Не разбирам защо се ядосват министър Петков и главният прокурор на републиката.

В края на краищата, както казва Андрей Райчев, търговията с гласове е като проституцията - не може да се спре. Пък щом тарифите растат - супер! Все си е по-добре от грапава проститутка да израснеш до елитна компаньонка...