Новата звезда на Формула 1 Люис Хамилтън е можел да стане професионален футболист, ако мечтата му да кара във Формула 1 не се бе осъществила, разказва самият той в автобиографичната си книга "Моята история". Части от нея бяха публикувани от в. "Сън", а една от най-любопитните теми в изданието е за отношенията му със съотборника в "Макларън Мерцедес" Фернандо Алонсо.

22-годишният англичанин е играл в училищния отбор заедно с младежкия национал от "Астън Вила" Ашли Йънг. Тогава мислел, че може да стане и футболист, ако не се получи с автомобилния спорт. "Развивах се по-добре от Ашли Йънг по онова време - бях по-голям и по-техничен. Играех като полузащитник и така здраво влизах в единоборствата, че рискувах да си счупя крака", разказва Хамилтън.

Всъщност Люис бил талантлив в доста спортове. "Състезавах се в много разновидности и винаги се опитвах да бъда най-добрият. Играл съм в училищния отбор по крикет, в баскетболния и футболния тим - също. В атлетическия състав участвах в мятането на копие и диск, в бягането на 800 м и понякога успявах да спечеля".

Люис обаче смята, че не само спортът му се удава лесно. "Бях много добър във всичко. Честно казано, не зная откъде съм го взел. Не става въпрос само за спорт, игри или състезания. Дори сега често седя в стаята си и свиря на китара. Не съм фантастичен, но



умея да изсвиря

малко рок, малко джаз"



Един ден обаче той изживял страха, че мечтата му да кара във Формула 1 може да приключи заради проблеми в училището. Наложило се баща му Антъни да моли премиера Тони Блеър да го спаси. Вече влязъл в контакт с "Макларън", но все още 15-годишен Люис е обвинен, че е изритал съученик. Сегашната суперзвезда е бил напълно невинен по инцидента през 2001-ва, когато след сбиване въпросното момче било със счупени пръсти, охлузвания и наранена ръка. Ако тогава е бил изключен от училище, може би кариерата му на пилот е щяла да приключи още преди да е започнала: "Не участвах в нападението, но знаех кои са виновниците. Кариерата ми бе на ръба за нещо, което не бях направил".

Затова баща му написал писмо на Блеър с молба да изчисти името на сина му. "Знаех, че съм невинен, но главният учител отсъди, че съм виновен и нищо не можеше да се направи. Писмата не помогнаха също. Никой не искаше да слуша. Вярата ми в образователната система бе почти разбита", разказва Люис. След двумесечно чакане най-накрая Люис е възстановен в католическото училище "Джон Хенри Нюман".

Хамилтън разказва също, че е направил всичко възможно да изгради нормални отношения с Фернандо Алонсо в "Макларън-Мерцедес". Той дори ходел в стаята на испанеца да играят електронни игри, за да му помогне да се адаптира към тима, каквато била заръката на боса Рон Денис. Алонсо така и не успял да го направи. И Люис накрая решил, че няма да позволи този проблем да се окаже пречка пред изпълнението на мечтата му да спечели титлата.

"През януари имахме фитнес седмица, когато целият отбор работи здраво, за да се получи един екип. Отидохме във Финландия, където стана истинска спойка между нас. Всички бяхме там - аз, тестпилотът Педро де ла Роса, механици и инженери. Всички, освен Фернандо. Той трябваше да е там, но го нямаше и не успя да се впише в отбора", твърди Люис.

Хамилтън смята, че проблемите с испанеца започнали от неговия неочаквано добър старт на сезона. "Сигурен съм, че не му хареса да привличам вниманието още от началото. Идвайки като двукратен шампион,



Алонсо никога не е бил

предизвикван по този начин преди



Просто не очакваше подобно нещо от дебютант. Харесвах и се възхищавах на Фернандо и бях разочарован, че отношенията ни не се получиха", твърди Люис.

Новобранецът очаквал шампионът да му служи като пример, но бързо се разочаровал. Рон Денис обаче продължавал да го увещава да се опита да изгради приятелство с Алонсо: "Рон ме молеше да работя извънредно усърдно, за да може Фернандо да се чувства добре дошъл. Наложи да се ходя в стаята му да играя електронни игри, за да се получи връзка".

След всичките проблеми помежду им през сезона, особено в Монако и Унгария, отношенията им се обтегнаха до крайност: "След Унгария му се обадих и го попитах: "Искаш ли да се видим". Мислех, че трябва да поема инициативата. Казах му: "Нямам проблем с теб, но нека да оправим нещата". Той ми се обади, като се съгласи, че трябва да се видим, но бил зает същата седмица в Испания. Така че трябваше да се случи следващия уикенд по време на състезанието. Бяхме в Турция, в същия хотел "Конрад", в който се срещнахме за първи път през 2006 г. Отидохме в неговата стая. Казах му: "Виж, нямам нищо против теб. Нямам пълен респект от теб. Искам да те бия, но това няма нищо общо с уважението ми към теб". И той ми каза нещо подобно и си стиснахме ръцете".

Въпреки това Алонсо останал твърде резервиран и накрая Хамилтън не издържал, отишъл при шефа и му казал: "Опитах се и разговарях с него, но нямам намерение да излизам от своя път, за да го правя щастлив. Ще се фокусирам върху своята мечта да стана шампион".



А всичко за Люис започнало

през декември 1995 г.



на една среща с Рон Денис, когато той бил едва 10-годишен. "Бях спечелил първата си титла - на картинг за юноши, и бях поканен за връчването на наградите на годишното тържество. То бе в хотел "Гросвенор Хаус" и аз бях много горд, че съм сред шампионите на Великобритания - пише Хамилтън. - Носех зелено кадифено сако и лачени обувки, които бях заел от Майк Спенсър, миналогодишния картинг шампион. Татко ми подари албум със снимки на пилотите и място за техните автографи. Взех автограф дори и от Колин Макрей и после, когато получавах своята купа, той и брат му Алистър скандираха "Люис, Люис!" Беше зашеметяващо чувство. А по едно време баща ми посочи един човек: "А това е Рон Денис, бягай и го помоли да ти се подпише в албума!". Помня, че бях много притеснен, но се приближих и казах: "Здравейте, аз съм Люис Хамилтън. Бих искал да стана пилот и някой ден да карам в "Макларън". А той ме погледна изключително сериозно и ми заяви: "За да постигнеш това, трябва да се трудиш много в училище и същевременно да запазиш този дух, който имаш". После се подписа в албума, но аз събрах смелост и го помолих: "А не може ли да си напишете също адреса и телефонния номер?". Отговорът беше "Окей, обади ми се след 9 години!" Започнах да гледам Формула 1 няколко години след тази нощ и, разбира се, следях най-вече "Макларън". Бях и върл фен на Аертон Сена и си мислех: "Трябва някой ден да карам такава кола!" И накрая се получи..."