Прочетох в един вестник, че на съкратените военни им предлагали да стават бубари. Отначало си помислих, че това или е майтап, или е дивотия. Как така, казах си, човекът довчера е форсирал реки, взривявал е укрепления, минирал е полета, превземал е позиции и изведнъж - хоп! - ще се занимава с буби?! Ми то обидно!
Оказа се обаче, че не съм прав. За бившите военни бубарството наистина било подходящ бизнес.
Ето, моят съсед Александър... Беше капитан, съкратиха го от армията. Ама докато беше капитан, караше жигулка, сега го гледам - джип мерцедес кара! Чудна работа!
Срещам го един ден пред входа и го питам:
- Как си, Саше?
- Екстра!
- Върви ли мерцедесът?
- Препуска като бесен!
И аз - уж от дума на дума, пък направо изтърсих:
- Абе да не си почнал и ти с буби да се занимаваш?
- Е, па как не! - провикна се той с ентусиазъм.
Аз пак - уж от дума на дума:
- И добри пари ли се изкарват с бубите?
- Абеее... - вика Александър, - горе-долу по десет хиляди евро на буба.
Залитнах! Десет хиляди! Евро! На буба!
- Обаче - казва бившият капитан, - и работата е доста!...
И ми обяснява, че някаква буба трябвало да я наблюдава цял месец. Кога излиза бубата от къщи, кога се връща, кои заведения посещава, къде ходи на фитнес... След една друга буба пък ходил до Испания! Чак дотам я следил. Много от бубите били и опасни. Даже не много, а почти всичките. Около тях - бодигардове, бронирани коли, гранатомети...
- Буби?! - учудвам се аз. - С бодигардове?! С гранатомети?!
- Абе, мани! - махва с ръка капитанът от резерва Александър. - Тия буби не са като ония буби! С тия буби - или ти - нея, или тя - тебе!
- Добре, де... - казвам. - Що не се заемеш с нещо друго?
- С какво?! - учудва се той. - Нас, дето сме били или военни, или полицаи, главно за такава работа ни търсят - бубарство, пчеларство, гъбарство... Обаче и при пчеларите, и при гъбарите е същото - пари има, но е опасно. Един колега-пчелар така го бяха нажилили пчелите... Осем жила му извадиха в "Пирогов", едвам оживя! А на един гъбар гъбите му взривиха колата... Триста грама тротилов еквивалент! Добре, че той тогава не бил в нея, а оглеждал някакъв гъбарник в Кюстендил...
Разделихме се с Александър, той се качи на мерцедеса, аз се качих на асансьора и се замислих. Дявол да го вземе, военните пак са добре! Обучавали са ги да бъдат силни, смели, ловки! Хора на риска! И като ги съкратят, могат да се захванат пак с някоя рискова професия. Ами аз, дето съм учител по география?! Сега, след стачката, ако ме съкратят, с какво да се захвана? В тия нови условия не ме бива нито за бубар, нито за гъбар! Къде ще се бутам в такъв опасен занаят?! Освен да взема да бродирам гоблени... Ама то в днешно време и с гоблена - знае ли човек?! Ако вземе да гръмне, докато го бродираш?!
