Колко може да струва един футболист? Безумно много, ако се съди примерно по клаузата в договора на Роналдиньо с "Барселона", клоняща към брутния вътрешен продукт на Микронезия. Впрочем достатъчно е да се споменат фантастичните 67 млн. долара, които "Реал" (Мадрид) плати на "Ювентус" за Зинедин Зидан през 2001-ва, за да стане ясно, че финансовите измерения във футбола граничат с нереалното.

Икономически погледнато, най-нормално е качественият продукт да се търгува скъпо, макар че професионалният спорт ражда и парадокси. И все пак има една особена порода футболисти, които колкото повече се развиват, толкова по-непродаваеми стават. Сантименти, лоялност или просто стечение на обстоятелствата превръща подобни играчи в скъпоценни въпреки липсата на главозамайващи трансфери. Всъщност без каквито и да било трансфери.

Значимите примери в световен мащаб не са чак толкова много и когато се заговори за футболна лоялност, емблематично става



присъствието на

Паоло Малдини в "Милан"



На 39 години капитанът на "росонерите" е живата легенда на ст. "Сан Сиро", където стартира професионалната си кариера през 1984 г. За 23 сезона Малдини печели всичко, а е и абсолютен рекордьор по продължителен престой на терена сред футболистите, които никога не са сменяли клуба си. Паоло засенчва дори другата икона на "Милан" - Франко Барези, изкарал "едва" 20 сезона с червено-черната фланелка - от 1977-а до 1997-а.

Градският съперник "Интер" обаче може да се похвали с цели трима заклети лоялисти. Дългогодишният капитан Джузепе Бергоми е неизменна част от "нерадзурите" от 1980 до 1999 г., когато се оттегля след рекордните за клуба 519 мача. За зла беда централният защитник случва тоталната хегемония на вечния съперник и успява да вдигне шампионската титла само веднъж - през 1989-а.

Другите двама, които остават верни на "Интер" докрай, са част от гръбнака на легендарния тим на Хеленио Херера от 60-те години на миналия век - Алесандро Мацола (1960-77) и Джачинто Факети (1960-78). Двамата водят "черно-сините" към четири титли в Серия "А", две купи на Европа и две Междуконтинентални купи.

В Италия играе още един от общо 12-те действащи играчи с над 10 години в родния си клуб. Тук трябва да се отбележи, че за "роден" се приема първият професионален отбор на даден състезател, понеже Франческо Тоти прекарва детските си години в "Лодиджани". Та Тоти започва професионалния път през 1993 г., когато е повикан в мъжкия отбор на "Рома", а днес вече никой не вярва, че 31-годишният нападател ще играе някъде другаде освен при "вълците".

Същински шампион по дълголетно присъствие на собствени кадри е английският "Манчестър Юнайтед". Четирима от настоящия състав на сър Алекс Фъргюсън



никога не са играли под

ръководството на друг треньор



А шотландецът е начело на "червените дяволи" от 1986 г. Става въпрос за Райън Гигс, Гари Невил, Пол Скоулс и Уесли Браун, които са в клуба съответно от 1990, 1992, 1993 и 1996 г. Първите трима се "родиха" заедно с останалите от "децата на сър Алекс", изградили златното поколение на "Юнайтед" от 90-те години на ХХ век, включващо още избягалите по-късно Дейвид Бекъм, Филип Невил, Ники Бът.

Доказателство за английската преданост са и двамата капитани на "Ливърпул". Стивън Джерард и Джейми Карагър са юноши на клуба от Мърсисайд и се очертава да се наредят до легенди като Доналд Маккинли, Рей Ламбърт, Били Лидъл и Боб Пейсли, прекарали футболния си живот на "Анфийлд". Джерард и Карагър са дотолкова свързани с "червените", че домакинският мач с "Тулуза" (4:0) от предварителните кръгове на Шампионската лига през август се оказа първият от 10 г. без участието на нито един от двамата. Наскоро и Стиви, и Джейми удължиха договорите си с "Ливърпул" до 2011-а.

В исторически аспект още двама от рицарите с по една армия са се подвизавали на Острова. Противоречивият Тони Адамс бе част от защитата на "Арсенал" от 1984-та до 2002-ра, а Матю льо Тисие 16 г. не предаде фланелката на "Саутхемптън" (1986-02).

Най-успешният европейски отбор "Реал" (Мадрид) освен 9-те КЕШ има в колекцията си и 4-ма знаменателни играчи, посветили се изцяло на "бялата" идея. Двама от тях продължават да радват феновете на "Сантяго Бернабеу" и вече само кощунство би могло да ги раздели с испанския шампион. Капитанът и топреализатор Раул Гонсалес (192 гола/458 мача) е юноша на кръвния враг "Атлетико", но в момента е за "Реал" това, което е



тривърхата звезда на

предния капак за "Мерцедес"



Заместникът му Хосе Мария Гутиерес-Гути пък е изряден дори откъм детски формации и носи бялата фланелка още от 1984 г., когато е бил на 8. Хосе Антонио Камачо (1973-1989) и Мануел Санчис (1983-2001) са другите двама капитани на "Реал", положили еднократно клетва за вярност.

Един по-малко популярен, но също толкова предан футболист играе, откакто се помни, в "Борусия" (Дортмунд). Макар да не реализира заложбите на суперталант, които специалистите в Германия съзряха у Ларс Рикен в средата на 90-те години, нападателят тихомълком навъртя 14 сезона на "Вестфаленщадион" и продължава да тегли "жълтите" на буксир. В състава на европейския шампион през 1997 г. имаше още един отдаден "до гроб" - капитанът Михаел Цорк, който година по-късно сложи край на кариерата си след 17 г. служба в "Борусия".

Рекордът за най-много мачове в Бундеслигата на Карлхайнц Кьорбел (602) пък е уникален заради факта, че всичките срещи са изиграни с екипа на "Айнтрахт" (Франкфурт) в периода 1972-1991 г. Сред легендите на немския футбол заради "моногамия" се открояват още вратарят Сеп Майер, пазил 15 г. на "Байерн", и защитникът Клаус Аугенталер, останал верен на баварците през всичките си 16 професионални сезона. А Дитер Айлц и Марко Боде така и не напуснаха "Вердер", преди да се пенсионират през 2002 г.

Единственият източноевропейски клуб, успял да задържи звездата си в съвременните пазарни условия, се оказва "Спартак" (Москва). Ако се броят прекараните 9 сезона в детската школа, 31-годишният Егор Титов е в клуба от 24 години. През това време плеймейкърът вдига 9 пъти шампионската купа на Русия, 6 от които последователно като капитан (1996-01).

И понеже ситуацията и нравите



в България не предполагат

кой знае каква лоялност,



историята след Втората световна война помни едва 3-ма, които биха могли да перифразират Краля слънце с "Клубът - това съм аз!". Никой от тях, разбира се, не е играл в среда на свободен пазар, но може би затова всички те са емблематични за българския футбол изобщо.

Манол Манолов е сред основателите на ЦСКА през 1948 г. и остава на ст. "Народна армия" до края на знаменитите си дни по зелените терени през 1962-ра. Симолията е абсолютен рекордьор на България с 12 републикански титли, които трудно ще бъдат задминати някога.

Родоначалникът на тройното поколение вратари на "Левски" - Бисер Михайлов (1961-1974), както и крилото Цветан Веселинов (1959-1975) пък са носили единствено синята фланелка. Двамата заедно печелят 4 пъти златните медали в "А" група - през 1965, 1968, 1970 и 1974 г., а три пъти извеждат "сините" до Купата на Съветската армия - през 1967, 1970 и 1971 г.