Плезозорий си сръбваше амброзия със законна наслада - отново бе посочен за сенатор. Изведнъж сянка на гняв проряза лоба му - цяла тълпа очакваше прием пред къщурката на опонента - Наивеций Себориус от Легиона на ползващите...

- Август! - писна народният избраник.

- И аз бих искал, Ваше Превъзхитителство, но вече е ноември! - влетя захилен като тракийска хетера секретарят му Август Шмекер.

- Каква е тая опашка пред коптора на оня тиквеник?

- Какво му се косите?! Бихте го с бюлетинките като маче у дирек!...

- Как е възможно това?! - чудеше се и се маеше Плезозорий. - Бяхме най-близки в света, а сега?!... Плебсът не идва да се жалва на мене, да ме търси за съвет и помощ, а търчи пак при оня, когото е отхвърлил!

- Врънкат го за хипокаустите, за свещите и борините, за водата, че нали и дъждовната сме включили в таксата, за данъците и за какво ли не!..

- Глей сега, ние сенаторите утвърждаваме законите и резултатите от изборите, контролираме магистратите, решаваме въпросите на външната политика, водим надзор над финансите... Е, кога да се занимаваме с глупости като кюмура и олиото!

- Има два вида плебс: обикновен и умствен!... намигна Август Шмекер. - Другата дума за ум нали я знаете - менте! Хе-хе-хе! И наште дрипльовци - те не избират за сенатор единствения човек, който се застъпва за правата им, а вас.

- Шмекер, а бе, нещо много висок ми се виждаш! - усмихна се като преяла акула сенаторът. - Мисля да те скъся с една глава!...

- Сакън, Ваше Превъзхитителство! - падна на колене отговорникът за изборите. - Съвсем не исках да ви обидя!... Вие пък колкото се грижите за плебса - че майките и бащите им не са се грижили толкова!

- Е, то не е особено трудно да се сравниш с тия пройдохи! Безотговорна сган! Цвъкат най-лекомислено електорат, а кой ще го изхранва - хич и не ги е грижа!

- Мъкнат се при Наивеций да му се сополивят на рамото, молят за защита!... Но искат да приличат на вас! Драпат със зъби и нокти да заприличат на своето слънчице!

- Е, шарихме по някой дупонций - скромно рече Плезозорий. - Ама, както се казва, което не става с малко пари, се взема с...

- Не, не, не!... Могат ли парите да бъдат идеал?! Та те са жалко средство! Какво са парите пред безкрайността, пред почитта и любовта народна?!...

- Колко колесници си писал братски франки, докарани до урните?! - втренчи се във восъчните таблички със сметките за изборите Плезозорий.

- А-а-а... - поизчерви се организаторът, - ще видя, една ли е, да я помниш.

- Че толко каруца няма в цяла Галия, бе, Шмекер! Та и две триери с избиратели си ни калкулирал, пък Рим, доколкото си спомням, още няма излаз на море!

- Ама обещахте, Ваше Превъзхитителство, обещахтеее, хе-хе-хе!... И знам, че си държите на думата!... Вие сте човек на честта!

- Че аз за едната чест живея, бе, Шмекер!... Ама чест не се дъвче! Апропо, чакам си мойто и бедна ти е фантазията, отворко, ако не се отчетеш, както си следва!