От малък си смуча пръстчето.

Палеца на лявата ръка. Вече съм на осемдесет и три и на - още продължавам.

Започнал съм като бебе. Мама нямала кърма и ми правела овесена каша. Затова съм още жив. Овесената каша е много полезна. Но не е вкусна. Затова съм си лапал палчето - да си оправя вкуса. Мразя овесената каша.

В училище ме караха да поглъщам знания. Много е гадно. За да си оправя вкуса - хоп, пръстчето в устата. Сладко... ммм. После вкъщи ядях бой. Още по-гадно. И пак трябваше да си оправям вкуса.

Така пораснах. Станах голям мъж. Няма как да си смучеш палеца на работа. Постепенно ограничих навика си. Е, от време на време, като ми ставаше горчиво за това-онова, скривах се в тоалетната, лапах го и... готово.

Да, ама се ожених. Да ви обяснявам ли... Чак ми се повръщаше. И пак започнах неуморна автотерапия. Жена ми побесня от гледката. Не се прибра три денонощия, а на четвъртата мрачна и мъглива сутрин се появи с уморен вид и кратък въпрос: "Защо?" След като й разказах всичко, тя притвори очи, дълго мълча и попита:

- С мед ли го обичаш или със сладко?

Постепенно проумях, че си има любовник.

Разведохме се. Съдийката много се смя, като ме видя с пръст в устата. Присъди всичко на жена ми. А тя обеща да се грижи за мен. Дрън-дрън. Веднъж не ми донесе мед или сладко. Продължих да смуча гол палец. Е, разбира се, миех го преди употреба.

После се пенсионирах.

Пенсията ми вкисна живота. Ама толкова много, че ми идваше да си налапам и десния палец. Смуках сутрин, смуках вечер. Оправих се малко. Закрепих се, дето се казва.

Другите пенсионери се тюхкат, попържат, кълнат, после вдигат кръвно, тръгват по джипита. Докато чакат пред кабинета, вдигат кръвното още повече, а като им дойде ред, джипито им изпише цял кашон с лекарства за кръвно. От което им става още по-зле. Толкова зле, че на един протестен митинг не могат да излязат.

Съседите ми се чудят. На мен нищо ми няма. Бодър старец, дето се казва. Подпитват ме какво пия, какво ям. Дълго се чудех дали да им кажа. Не издържах. Споделих със съседа от етажа. Той нищо не каза. Забелязах обаче след няколко дни, че излиза на балкона уж да храни гълъбите, а пръстът му в устата. Като ме види, се прави, че уж подсвирква като тийнейджър. Ама то с единия палец тийнейджърска свирка не става.

Както и да е. Починът ми се прочу, макар и анонимно. Днес навсякъде може да видите бодри пенсионери, които, вместо да попържат в магазините или по спирките, спокойно си смучат пръстите. Пред кабинетите на джипитата няма опашки, тоест няма пенсионери. От което джипитата се изнервят и вдигат кръвното. И започват да пият лекарства. По цели кашони с лекарства. И мислят, че здравната реформа им куца.

Напоследък забелязвам, че и на политиците доста им се вгорчи животът. А и те са хорица като нас. Дали да не им подам палче за помощ? Ще разпратя мейлове, ще споделя опит. Как доживях толкова години, защо съм спокоен и всичко ми спори.

Пък нищо чудно някоя вечер по телевизията да видим някой управляващ с пръст в устата.