Една от суперзвездите на Националната хокейна лига (НХЛ) на Северна Америка Ерик Линдрос слага край на знаменитата си кариера. Очаква се канадецът да обяви публично това на пресконференция днес в родния си град Лондон, щата Онтарио. 34-годишното крило се отказва след 13 сезона в НХЛ заради многото контузии.

През последната година Линдрос изигра едва 49 мача за "Далас Старс". Договорът му изтече и той е свободен агент. Нито един клуб обаче не пожела да го привлече, въпреки че Ерик има 760 срещи в Лигата с 372 гола и 493 асистенции.

Линдрос бе избран под №1 в драфта през 1991 г. от "Квебек Нордикс". Тогава той е едва 19-годишен и играе в младежката лига на Канада. Трябва да дебютира за "Квебек" едва през следващата година, но "Нордикс" решават да го заменят с "Филаделфия Флайърс", откъдето пристига Петер Форсберг. Ходът се оказва успешен и за двата клуба - във "Филаделфия" Линдрос става легенда, докато шведът носи първата купа "Стенли" на "Квебек", след като тимът напуска Канада и отива в САЩ, за да стане "Колорадо Аваланч".

Всъщност първата идея на "Квебек" е да прати таланта в "Ню Йорк Рейнджърс", откъдето да получи 4-ма хокеисти и $12 млн., но сделката е обявена за невалидна от шефовете на НХЛ и така нападателят се оказва във "Филаделфия".

Във "Флайърс" Ерик показва големия си потенциал. През 1995 г. е обявен за най-полезен играч МVP (наградата "Харт Трофи"), след като бележи по повече от 40 гола в 3 от първите си 4 сезона. Две години по-късно стига финал за Купа "Стенли", в който "Филаделфия" обаче губи от "Детройт Ред Уингс".

Линдрос запазва отличното си темпо до 2001 г., като вкарва по над 50 гола във всеки следващ шампионат. Добрите изяви обаче не му пречат да се скара с генералния мениджър на "Флайърс" Боб Кларк. Причината за скандала е отказът на Линдрос да се остави на лечение в ръцете на клубните лекари. Затова и през 2001 г. е продаден в "Ню Йорк Рейнджърс", където изкарва 3 сезона. Формата му обаче рязко спада. В първия си сезон бележи 39 гола, но в следващите - 19 и 10. Заради голямата му заплата шефовете на "Ню Йорк" се отказват от него и го изпращат в "Торонто Мейпъл Лийфс". Там играе само в 33 мача, за които вкарва 11 гола. Миналата година историята се повтаря - 49 срещи за "Далас Старс" и едва 5 попадения.

През 2002 г. Линдрос осъществява и другата си голяма мечта - печели олимпийската титла с тима на Канада. Същият трофей му се изплъзва 10 г. по-рано, когато в Албервил "кленовите листа" стигат до финала, но губят. Ерик е с основна роля и за двете световни титли на юношеския тим на Канада - през 1990 и 1991 г.

Прякорът му в НХЛ е Големия Е. Така е наричан най-големият самолетоносач на САЩ през Втората световна война - "Ентърпрайс". Сред най-добрите му приятели е друг известен канадец - фигуристът Елвист Стойко. Двамата се запознават в бар "Торонто", където се скарват и Линдрос буквално пребива фигуриста. По-късно изясняват отношенията си и до ден днешен са доста близки.



УСПЕХИ

1993 г. - избран е в отбора на новаците в НХЛ.

1995 г. - печели "Харт Мемориъл Трофи" за най-добър играч на редовния сезон в НХЛ.

1995 г. - печели наградата "Лестър Пиърсън" за най-добър играч в НХЛ, избран от Асоциацията на професионалните хокеисти.

1994, 1995, 1996 и 1999 г. - печели "Боби Кларк Трофи" за най-добър играч на "Филаделфия Флайърс".

Участва 6 пъти в Мача на звездите на НХЛ - 1994, 1996, 1997, 1998, 1999 и 2000 г.

Олимпийски шампион с Канада през 2002 г., сребърен медал през 1992 г.

Световен шампион за юноши - 1990 и 1991 г.