Днес се открива новият сезон на любителския риболов, през който ще имаме право да ловим риба във всички водоеми - реки, язовири, блата, езера и т. н. Досега имахме право да посещаваме само арендните язовири срещу солидно заплащане.

В началото на лятото почти всички риби вече са хвърлили хайвера си и започват усилено да се хранят. Приближават бреговата ивица, където храната винаги е повече, и така стават достъпни за въдиците ни. Ако открием рибните струпвания и им предложим най-подходящата стръв за момента, сега ще можем да направим много резултатен и запомнящ се риболов. Особено на риби, придържащи се близо до повърхността. Настъпва раят за риболовците на леко, на блесна и на булдо. През топлите слънчеви дни пък е времето за чудесни излети с мухарката.

------------------------

През тази част на годината можем да разчитаме на успех в ловенето на следните видове риби:

Речен кефал. Този сладководен хищник вече е хвърлил хайвера си и сега търси попадналата от брега храна по водната повърхност. Особено активен е в реките. Там трябва да го търсим в дълбоките бързеи, във вировете преди и след плитките бързеи, а вечер - в широките и плитки разливи.



Най-добрата стръв за него



сега са насекомите: черни щурци, майски бръмбари, скакалци и крайбрежни летящи насекоми. отлично кълве и на пчели, и търтеи. Не се отказва от грозд бели червеи, особено ако го видим да играе близо до брега.

Към средата на юни започва много резултатното му ловене на плодове, предимно череши, вишни, дуди и дребни джанки. В реките тази стръв е плаваща и се пуска да се носи по течението, а в язовирите е по-добре да ловим на дъно. Плодът се замята без тежест надалеч от брега, като се оставя свободно да падне на дъното. Влакното се охлабва, за да не усети кефалът съпротивлението му при поглъщането на стръвта, защото тогава много чевръсто плюе.

В по-високо разположените язовири, където водата късно достига необходимата температура за мръстенето, едрите кефали се насочват към устията на вливащите се в тях реки за хвърляне на хайвера. Там, на плаваща въдица, понякога могат да се направят чудеса. Най-добрата стръв е парче риба, чиято кожата се обелва до чисто месо, но експериментирането и на друга стръв също може да даде резултат.



- Каракудата е втората по значение риба



за летните рибари. Тя е непридирчива към намаляването на кислородното съдържание на водата и поради затоплянето й кълве с повишен апетит. Повече я търсим в затворените водоеми: язовири, баластриери, блата, азмаци и особено в старите корита на реките. Основна стръв за нея е торният яркочервен червей, но в някои водоеми добре кълве и на топче омесен ароматизиран хляб или тесто, варено жито или бели червеи. Каракудата хвърля хайвера си перманентно, през цялата топла част на годината, поради което често се натъкваме на стада цапуркащи из крайбрежната растителност риби. Точно на тези места тя трудно кълве, защото е заета с мръстенето, но в близост до тях кълве почти непрекъснато.

Едрата каракуда се търси на дъно, най-често на хранилка с ароматизирано тесто или на плочки кюспе. Сега не е необходимо да замятаме надалеч и на дълбокото, защото рибата е близо до брега.



- Уклейката намаля значително



в последно време поради бързото размножаване на костура в нашите водоеми. Все още е добре съхранена в реките, където кълве и тогава, когато другата риба не иска да пипне. Универсална стръв за нея си остава белият червей, нанизан на дребна бяла куха - най-много N16. Куката трябва да бъде тънка и много остра, защото при нанизването на белия червей той може да се разкъса, съдържанието му да изтече и става непривлекателен като стръв. Иначе умело поставеният на въдицата бял червей е много устойчива стръв и с една ларва често се ловят по няколко уклейки.

Уклейката кълве още на дребни насекоми, мравки, къщни и конски мухи, както и на дребни хлебни топчета. Търсим я надалеч от брега в местата с бавно течение и в закътаните заливи. Не е плашлива риба и когато открием стадото уклейки, не е необходимо да се местим - тя кълве постоянно и продължително време. За да задържат стадото в зоната на риболова, много рибари го захранват периодически със ситна захранка, която бавно пада към дъното.

Проблем при високи температури е запазването на улова. Това става най-добре в мрежест живарник, където рибите остават живи през целия ден. Поставената умряла риба в полиетиленови пликове се запарва, омеква и бързо губи вкусовите си качества.



Анекдоти



Двама рибари седят на брега и от скука си разказват сънищата.

- Представи си какъв чудесен сън! Нощес сънувах, че сме на риба с Клаудия Шифър! Седим си ние сами, наоколо никой няма да ни безпокои, славеите пеят, тишина...

- И после? - заинтригувано пита другият, очаквайки пикантния завършек.

- Последва страхотен удар и аз измъкнах трикилограмов шаран! - А тя?

- На нея нищо не й се обади цял ден...





Нов рибар излиза със свой приятел ветеран в тази област. Заметнали са въдиците и втренчено гледат неподвижните си плувки. Изведнъж аджамията казва:

- Нямаш ли случайно резервна плувка?

- Защо?

- Пробутали са ми дефектна - мине, не мине време и потъва под водата!





Мъжът се връща от риболов и тържествено връчва на жена си кошчето с хванатата риба. Жена му внимателно я преглежда и казва:

- Спомняш ли си какво беше хванал миналия път?

- Разбира се! - гордо казва мъжът. - Два шарана и едно сомче.

- Така и предполагах - казва тя. - А оня мошеник от рибарския магазин твърди, че ти е продал три шарана и две сомчета!



Двама рибари се срещат в понеделник.

- Как беше вчера? - пита първият.

- Зле! Ей такава щука ми скъса! А при тебе как беше?

- Още по-зле! Също скъсах, но моята щука беше по-едра.