Инспектор Димов отключи външната врата на апартамента си и изтръпна - непознати чехли, 45-и номер, се търкаляха сред антрето. Димов залепи гръб към стената, извади личното си оръжие и безшумно запристъпя към хола. А там - съседът Фиданов, разгърден, рошав и по чорапи, ровеше из чекмеджетата му:

- Фиданов! Какво правиш тук?!

Грабителят стреснато обърна глава, косата беше паднала над лицето му, ръцете му трепереха, а очите, доколкото можеха да се видят, блестяха безумно:

- Търся пистолета ти!

- Защо ти е?

- Отчаян съм! Искам да се гръмна!

- И защо това?

- Защото в тая наша България нищо не е такова, каквото трябва да бъде! - изстена Фиданов.

- Ми то, ако заради това вземем да се гърмим, половин България да е в гробищата! - и Димов подаде чаша вода на страдалеца.

- Отивам... - заговори Фиданов, тракайки със зъби по чашата, - при един професор да ме лекува. Щото хепатит! И вече излекуван, посещавам го за последен преглед, а той ми иска 430 лева! Ма как, викам му, нали съм с направление от здравната каса? А той вика, направлението си е направление, но касата за козметични операции не плаща! Глей се сега как изглеждаш, вика, а помниш ли, че като дойде първия път, в лицето беше като възглавница, а на цвят ставаше веднага да те назначат управител на китайски ресторант! Да не мислиш, че козметичната операция е само да напълниш със силикон циците на някоя певачка!

- Платих си като поп! - нечуващо продължи Фиданов. - Вчера бях на гости при дъщеря ми в "Люлин" и кво гледам? Внучка ми взима частни уроци по литература! По 30 лева два пъти седмично! Добре, не й върви литературата, плаща дъщеря ми! Обаче знаеш ли кой й ги предава тия частни уроци на внучка ми? Учителката й, тази, която и в училището й преподава същото! Разбираш ли за какво става дума? Иначе стачкуват, че малко вземали! Не, не, нищо в тая държава не е такова, каквото трябва да бъде! А тая вечер знаеш ли какво се случи?

- Какво?

- Пускам "По света и у нас" и не вярвам на ушите си - депутатите щели да си дигат заплатите! С 40 процента! Цяла България я гледа тая празна тяхна парламентарна зала, по всички вестници са снимките им как гласуват с чужди карти, а те си дигат заплатите! Не, не!!! Дай ми пистолет! Аз трябва да се гръмна!

Инспектор Димов стана, отвори чекмедже и извади пистолет. Беше тихо и фатално! Проблесна на светлината на лампата матовочерната оксидация на оръжието, усети и Фиданов величието на момента, стана и той, закопча разгърдената си риза, притесни се, че е по чорапи, изтича в антрето, обу чехлите си, после се върна.

- "Колт"! - съдбовно проговори Димов. - Осми калибър! От километър слон убива!

Сълза пробяга по бузата на Фиданов, взе той оръжието, целуна го, целуна по челото и инспектора, а след това като виелица изскочи от апартамента и се втурна надолу по стълбите. Изтича сред близката градинка, огледа за последно света наоколо, насочи цевта към слепоочието си и натисна спусъка... Колтът каза едно "Бжън!", избълва към него разноцветни конфети и го обсипа с шарени гирлянди... Печеното ченге Димов му беше дал пистолет-играчка, който беше купил за племенника си.

Да му стане ясно на тоя безумец Фиданов, че в тая наша България и пистолетите не са такива, каквито трябва да бъдат!