Самолетът внезапно се килна наляво и един от пасажерите с тежък Алцхаймер помисли, че току-що е изкачил кулата в Пиза. Флорентин Петров обърса от панталона си портокаловия сок, плиснал се от чашата, и потърси с очи стюардесата. Точно в този момент единият, а после и вторият двигател млъкна. В зловещата тишина се чу как онзи с Алцхаймера си тананика "Мама солтанто феличе".

- Извинете, този самолет нали е с четири мотора? - нервно попита българинът.

- Не, безмоторен е - отвърна стюардесата и му тикна някакъв свитък. - Попълнете внимателно!

- Какво е това?

- Декларация за здравния статус. На борда има сериозна авария и от застрахователната компания "Гепихилд" предлагат много изгодна оферта - "Златни мигове за достойни старини".

- Ама чакайте, каква авария, какви декларации?! - скочи пътникът с български паспорт.

- Ако дарите своите органи, от компанията ще се грижат за вас до сетния ви час. На борда има асистентки, които правят чудеса. Могат да ви срешат, дезодорират, да ви направят филипински масаж на две и четири ръце...

- По-добре оправете аварията, още съм млад да дарявам органи!

От съседната редица скочиха двама сърби и поискаха политическо убежище в Косово. Възрастна англичанка обяви, че ще направи дарение в полза на девическия хор в Уиндзорския колеж по приложни изкуства. Един пастор плъзна по пътеката с Библия и бутилка финландска водка. Първо подаваше Светото писание, след това и комката.

Флорентин Петров си спомни фаталния мач с "Тампере", а като му дойде редът, побутна Библията и сграбчи шишето с огромно отвращение. Пи дълго и тягостно.

- На ти безплатна почивка в Малдивите! Ей сега, като се разбием, ще почивам колкото си искам. Форевър, на многая лета! Гарвани ще кълват месата ми на някой безлюден остров. Неопят, необръснат, недооценен. И заради кво? Заради тъпата лакомия да хвана промоцията. Окей, дайте тая декларация! Живях скотски, барем да умра красиво!

Докато асистентките приключваха с масажа, самолетът със симулирана авария, собственост на застрахователна компания "Гепихилд", се приземи благополучно, а пътниците бяха изведени живи и здрави, без косъм да падне от главата им.

Не и Флорентин Петров. По силата на договора с "Гепихилд" той си тръгна олекнал с един бъбрек, дамарче и ахилесовото сухожилие на десния крак. С успешно свален скалп, една трета от черния дроб и лява колянна става. Вярно, всичко останало бе на мястото си, но заради извличането на стволови клетки от костния мозък главата му бе леко килната встрани и надолу, все едно, че е кметът на София по време на интервю. Проблемно се оказа храненето, защото му бяха клъцнали пилора, но при тия отрови, дето ни ги пробутват, и при тия най-нови цени, по-добре е, че не може да се храни.

Нощем, когато луната изгрее, Флорентин Петров примижава с оцелялото си око, вглежда се в хилядите блещукащи светлинки из тъмните панелни комплекси и му се струва, че там някъде, над Витоша, Вождът Бромдън вдига огромния каменен блок над главата си и го стоварва върху гнилата плът на закона. И въздъхва:

- Боже, колко радост има на тоя свят, боже!