Като часовник сме!

Дъщерята, когато не е на училище, клечи до телефона:

- "Биоантика-ЕТ" слуша... Окей, госпожо. Записвам... Капии ли са? Супер. Количество?... Яко! След половин час лицето е на адреса ви.

Булката, нищо че ни се води президентша, собственоръчно напъхва такъмите в пикапа, най-отгоре скатава анадолската везана престилка и отива да гизди и пудри урунгела: с ризата, сукмана, пояса, пафтите, жетонените пендарки, червилото "Кавър гърл" и каквото още си трябва, за да се преоборудва урунгелът в етноурунгел.

През това време аз съм припалил вече пикапчето и пресмятам: толкова капии по толкова, опатква ги, значи, бабето му за толкова и толкова. И като приспаднеш газа за отиване и връщане, то си е на жива печалба.

Точно след три часа, както е по заявката, отпърпорвам с пикапчето да прибера пооклюмалия урунгел. Вкъщи сварваме президентшата да си шлайфа ню имиджа посредством коафьористката Лайза и педикюриста Евстати (браточе на Лайза), а щерката - затрупана с нови поръчки: От 12 до 15 часа - зелник по самоковски с врачански праз, от 16 до 19 часа - мармалад от круши (подчертано: без никакви консерванти!), в 20.30 часа - погача за помен и чак към полунощ някъде - бульон трезве и качамак по влашки за баровци някакви с целия кетъринг, щото баровците запивали от четири дни, да са ми живи и здрави, в Бояна...

Чиста работа.

Толкова шеметно се разви предприятийцето, че пикапчето - бум-дум-та-тряс - през три квартала се чува как си кине душичката. Материално обаче живнахме. От феодализма на довчерашни безработни скочихме право в капитализма на средната класа. Ей на - миналия месец пуснах дори президентшата да си поразвее байрака за три дни из Принцовите острови. Да се почувства и тя леко принцова, мамка й. Фериботи, кадаифи, "Света София", Капалъ чаршъ... Оттам ни донесе и везаната анадолска престилка за семейния бизнес. И едни такива буби, да ме прощаваш. Ама айде сега! Живи да сме, да се измъкнем от кризата, пък после ще му придиряме, както ние си знаем.

Още повече че целият този антикризисен план за бизнес с урунгела се пръкна тъкмо в нейното мозъче. Откри за маменцето си свободна ниша без грешка! Абе, отворко, ми вика, що не пуснеш, вика, една малка обява във вестника: "Почасово давам носталгична баба под наем - пече по къщите биокурабии, заквасва биомляко, меси биотутманик, вари биорачел, консервира биотуршии и прочее." Та така.

Страхотно бабе. Уникална биоантика. Ударник на наемния труд с месингови пендари.

Божичко, допреди година се чудех да го тепам ли тоя урунгел, на бълдъзата ли да го тропосам или чрез старчески дом да се рахатясам от него.

А още Оскар Уайлд ми го е подсказвал: "Цялата прелест на миналото е, че е минало."