България отново я няма на футболната карта на Стария континент. Националният ни отбор пропусна да се класира за финалите на Евро`08 след втори поредни неуспешни квалификации за голям шампионат. При това след като начело на българския футбол вече са хора, които уж щяха да го поведат към славно бъдеще.

Фактите обаче сочат, че Борислав Михайлов и съратниците му продължават да обират негативите и под тяхно ръководство националите записват провал след провал. Два неуспеха от два опита, а с оглед на показаното до момента и третият - за Мондиал 2010, се очертава като такъв.

На фона на случилото се в Европа в тези квалификации нашето представяне не изглежда толкова трагично. На финалите няма да играе колос (поне на хартия) като Англия, както и тимове като Дания, Украйна, Норвегия, Сърбия, Белгия. Тимът ни завърши като най-добрия 3-ти във всички групи и допусна едва една загуба - от Холандия. Всичко това би трябвало да ни изпълва с оптимизъм, но не би. Защото няма как да скрием факта, че нямаме отбор и разчитаме единствено на проблясъците на някои футболисти.

Всъщност провалът бе предначертан още с безумното решение на Боби Михайлов и ко. да оставят Христо Стоичков за национален селекционер след провала му за Мондиал`06. Пишман треньорът не успя да се възползва дори от късмета си в началото на квалификациите - двете щастливи равенства с Румъния навън (2:2) и с Холандия у дома (1:1). Два мача, в които тимът ни бе тотално надигран, но въпреки това взе точки. Последва очаквана победа над Словения и всичко бе в наши ръце. Може би точно тогава бе моментът Стоичков да бъде уволнен и да почнем 2007-а на чисто. Най-малкото заради измъченото 1:0 в Люксембург, дошло след случаен гол на защитника Тунчев.

Но само с късмет не може и албанците ни направиха 0:0 в София. Типично в свой стил Стоичков се изсули в Испания. На пожар бе викнат Станимир Стоилов, който постигна 2 победи над Беларус, но си удържа на думата и не пожела да продължи. За да се стигне до Димитър Пенев, под чието ръководство финиширахме. Каруцата обаче вече се бе обърнала. Дори с трима селекционери за един цикъл квалификации нашите не показаха нещо добро. Изключение правят последните 10 минути при гостуването на Румъния (когато вкарахме 2 гола), първите 20-ина срещу Холандия в София, едно полувреме срещу Словения у дома. Към това с известни условности можем да прибавим и двата мача с Беларус, спечелени с 2:0 и 2:1. А двубоя с Румъния в София може и да не го броим, тъй като комшиите вече празнуваха класирането си на европейското.

Точно 31 футболисти получиха шанс от тримата селекционери, но, общо взето, гръбнакът на тима си беше онзи от пропилените световни квалификации. Стоичков, Стоилов и Пенев пробваха най-доброто (или почти най-доброто), с което разполага футболна България, но явно това не стига. Като прибавим и факта, че националите са разделени на няколко групи, няма как да разчитаме на успех. Единствен Пенев публично призна, че колектив в отбора няма и че футболистите дори не си подават един на друг.

Всъщност разбиването на колектива започна още в световните квалификации. Тогава Стоичков фаворизираше дадени футболисти за сметка на други. Тарторите се ползваха с облаги като пропускане на тренировки, закъсняване вечер и дори отделни апартаменти по време на лагерите. Заложената от Стоичков бомба избухна след напускането му. Стигна се дотам капитанът на тима Бербатов да критикува на всеослушание съиграчи. Нищо, че именно нападателят заедно с бившия капитан Стилиян Петров е най-големият длъжник. Да, Бербатов вкара 6 гола, но не срещу Румъния или Холандия. Стилиян пък е далеч от предишната си форма. Въобще халфът на "Астън Вила" бе един от най-ярките примери за това, че всичко в машината "национален отбор" скрибуца. Той първо си тръгна, плюейки Стоичков, после се отметна и се върна. Но само тялом. Духом бойкотът му продължи чак до мача с Румъния в София, в който Стилиян най-после показа, че все още притежава класа.

В крайна сметка виновен за всички скандали и разделения в тима се оказа ветеранът Радостин Кишишев. Той бе хванат в нощно заведение и бе глобен, а после си вкара автогол в Тирана. И сигурно в следващите квалификации няма да се разчита на него. Тинката обаче поне игра на световно преди 9 години, а настоящите му съотборници в националния доста трудно ще го сторят. Лошото е, че и БФС няма полезен ход. Назначаването на чужденец ще доведе до много разходи, а и най-вероятно след 2 г. новият селекционер ще се оправдава, че още не е успял да свикне с играчите си. Да не говорим, че сериозните треньори си имат работа и едва ли България изглежда примамлива дестинация за тях.

Български специалист пък също трудно ще се намери. Както и да го гледаме, вариантите са два. Първият е Станимир Стоилов, който обаче няма да се съгласи, освен ако не го изгонят или накарат от "Левски". Другият е Георги Василев, който така и не получи шанс да бъде старши на "А" отбора.

Но, както е тръгнала работата, начело пак ще си остане Пената. Хем ще се веселим с изявления от рода на "Селта Виго е с температура, може и да не играе", хем ще разчитаме на прословутия му шопски късмет. Късмет, на който винаги сме се надявали. Ама то май само това ни остава, за да се класираме на голям шампионат. Защото с игра явно няма да стане.