Всеки си има джипи, аз - джипка. Тя може да се нарече и газка - като съветски автомобил от 50-те години е мудна и трудно пали. Трябва предълго да й внушавам какво ми е. След като ме изслуша, тя - мудно и трудно, естествено - започва да пише. Писането е върховно изпитание. Като изкачването на Еверест. Тя се поти над формуляра, пъшка, хапе устни и винаги бърка. След като сбърка - я код, я дата, я егенето на пациента, джипката се разстройва и захлипва. В такъв момент пациентът забравя за личната си болка и почва да успокоява нейната. Що сълзи съм попил с носната си кърпичка, що успокоителни думи съм изрекъл в такива моменти, само аз си знам. Знам си как завършват обикновено прегледите при моята лекарка... Без направление!

Тя не дава направления, защото не може да ги попълва. Освен това ни е предупредила да боледуваме на петдневна седмица. От понеделник до петък. Никакви оплаквания в събота и неделя, защото тогава нашата джипка пътува до вилата си. Сади цветя и домати, плеви лехата с лук и не й е до посещения. Тя по принцип не обича да посещава болните в домовете им.Предпочита те да й идват на крака. А щом й идват на крака, значи не са чак толкова болни.

Един ден се връщах от преглед при нея. Бях бесен и пусках пара като тенджера под налягане.

- Сменям я! - заканвах се на глас. - При всеки друг, но не при нея!

И в тоя момент срещнах един приятел. Той работи в богата банка, а богатата банка си е направила абонамент в частна поликлиника. Забравих й името - "Свети Онуфри" или "Свети Тарапонтий".

- Я да не ми се правят на светци! - изруга приятелят ми по адрес на обслужващата го частна поликлиника.

И ми разказа, че относно медицината и той не е цъфнал и вързал. Дори и за дребно нещо да отидел на лекар, оня правел от мухата слон. Може да го болял малкият пръст на крака, но бил подлаган на обстоен преглед. Прегледът винаги протичал по следния начин:

- Няма да пиете!... Вие май злоупотребявате с алкохола... - загрижено клати глава докторът.

- Но аз не пия! - отвръща му в такъв случай моят приятел. Той наистина е въздържател и аз съм свидетел на този факт.

- Тогава няма да пушите! - продължава да го съветва лекарят.

- Ама аз никога не съм пушил!

Лекарят клати неодобрително глава, оглежда снагата на моя приятел и търси кусурите...

- Да намалите месото и тлъстините, че холестеролът...

- Аз съм вегетарианец, докторе!

- Какво най-много обичате? - пита нервно лекарят.

- Да ходя сутрин на плуване - отвръща моят приятел.

- Незабавно спрете плуването! - предписва му лекарят и добавя дълъг списък от лекарства, които трябва да купи от аптеката на частната поликлиника.

- Е, побъркаха ме! - завърши моят приятел. - Ама и прекалената лекарска грижа не си е работа!

И жестокостта ми се сломи. Взех да си мисля, че моята джипка, макар и несъвършена като съветска газка, е за предпочитане по изровените клинични пътеки. Тя поне не се интересува какво обичам, за да ми го забрани!