Гласоподавателите в северната ни съседка не допуснаха румънската "Атака" в Европарламента. Шовинистичната партия "Велика Румъния" остана извън европейската институция след неделните избори за евродепутати, първи в историята на Румъния, съобщи "ИЮ Обзървър". Страната има квота от 35 депутати. Заедно с вота се състоя и референдум за въвеждането на мажоритарна избирателна система.

Друг голям губещ на изборите е управляващата Национално- либерална партия на премиера Калин Таричану. Със събраните 13.15% тя е едва трета.

Всъщност победител във вота е опозиционната Демократическата партия, считана за пропрезидентска. Държавният глава Траян Бъсеску бе неин лидер преди избирането му на висшия държавен пост. Според неокончателните резултати тя е събрала 29.2% от гласовете. Този резултат се базира на 95.52% от преброените гласове. Демократическата партия формира десноцентристкия политически център. Втора е най-голямата в момента опозиционна сила в Румъния - Социалдемократическата партия. Тя има 21.6% от бюлетините. Трета е премиерската партия. Още две партии ще имат представители в Европарламента. Едната е Либералдемократическата партия на Теодор Столожан с 8.30%. Тази партия се оказа изненадата на изборите. Тя преодоля 5-процентната бариера, макар че е създадена едва миналата година. Другата партия със свое представителство в Европарламента е Демократичният съюз на унгарците, коалиционният партньор на премиерската партия. Тя е събрала 5.85 процента. Останалите формации не са преодолели 5-процентната бариера, извън Европарламента остава и единственият независим кандидат, бившият епископ Ласло Токес.

Избирателната активност е била малко над 26%, предаде Ромпрес. Това е най-ниската активност от рухването на комунизма в страната през 1989 година, пише "Зиарул финанчиар". Анализатори коментират, че това може да бъде обяснено с недоволството на румънците от бавните реформи в страната.

Макар да е доволен от представянето на пропрезидентската Демократическа партия, Траян Бъсеску се оказа губещ в референдума. Заради ниската избирателна активност всенародното допитване се оказва невалидно. Това обаче е добра новина за партиите и особено за техните ръководства, включително за управляващата Национално-либерална партия. Бъсеску искаше мажоритарен вот, за да ограничи достъпа във властта на отделни партийни среди. "Първият голям неуспех на президента Бъсеску, гласоподавателите отправиха сериозно предупреждение към него", коментира "Котидианул". Въпросът за избирателната система не е сред реалните грижи на румънците, пише "Адевърул".