ТОПЛОПРИЯТЕЛСКА



Някой си човек си изключил парното с цел да спести през зимата немалко пари. Друг човек пък не си изключил парното - с цел да му е топло.

Не щеш ли, като застудяло, онзи с изключеното парно взел всяка вечер да навестява онзи с неизключеното. Намирал си поводи. Веднъж - табла да играят, друг път - войнишки спомени да си обменят. Ден - така, втори - така, трети, десети... На единадесетия ден човекът с парното нещо се усъмнил и рекъл:

- Абе, Добромире, ти май не идваш толкова заради таблата и заради войнишките спомени, ами идваш да се топлиш!

- Така е! - признал си човекът без парно. - Ама нали сме приятели!

При това признание онзи се ядосал, развикал се, казал, че така е, мама му стара, все него го смятат за балама, идват, топлят се, на приятели ти се правят, а някой да ти помогне с някой и друг лев или с някоя и друга бутилка примерно, за това не се сещат! Егати и приятелите!

След тази тирада човекът без парно много се сконфузил, взел да си гледа ноктите и да си пука пръстите, пък накрая с въздишка отронил:

- Добре, Драгане! Добре, приятелю! Разбрах те! Пари нямам да ти помогна, но за бутилка - дадено!

И оттогава всяка вечер към таблата или към войнишките спомени имало и по бутилка гроздова. Която още повече укрепвала топлината и приятелството между двамата.

Така се родила поговорката: "ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ Е ПРИЯТЕЛСТВО - ПАРНОТО Е С ПАРИ! ИЛИ С ГРОЗДОВА!





РОДИНООПОЗНАВАТЕЛНА



Някой си човек много искал да опознае Родината.

- Защо? - питали го приятелите му. - От какъв зор?

- Как от какъв?! - учудвал се човекът. - Още Алеко е казал "Опознай Родината, за да я обикнеш!"

- Хубаво, опознавай... - вдигали рамене приятелите. - Обаче после да няма хър-мър.

И човекът тръгнал на опознавателна обиколка из Родината. А тя наистина се оказала разкошна Родина! Бе то високи сини планини ли не щеш! Бе то гори и равнини ли не щеш! Бе то небе като от коприна ли не щеш!

Опознал човекът Родината. Обаче докато опознавал нея, опознал и сънародниците си. Няколко сънародници опознал, докато те го ограбвали на магистрата. Други няколко опознал, когато те го поканили на маса в крайпътно ханче, а после го изхвърлили навън и го пребили под синьото копринено небе. Опознал и една сънародничка, която първо му се заклела в любов, а после му отмъкнала златната верижка - скъп семеен спомен. И други също опознал...

- Е, какво, опозна ли Родината? - попитали го приятелите, когато той се завърнал от обиколката.

- Опознах я!

- А обикна ли я?

- Бе нея я обикнах - въздъхнал човекът. - Но хората й - хич! Дори напротив!

Така се родила поговорката: "ОПОЗНАЙ РОДИНАТА, ЗА ДА Я ОБИКНЕШ, И ОПОЗНАЙ ХОРАТА Й, ЗА ДА СЕ ОТВРАТИШ!"