28 Ноември 2007 11:50
Десетата шампионска титла на Левски през сезона 1967/68 г. повдигна градуса до точка на кипене в настроението на неговите привърженици. След дълги години на непостоянство най-после клубът имаше облик и хъс да играе. Това се виждаше и в мачовете от започналия шампионат през 1968/1969 г., както и в срещите от КЕШ срещу италианския Милан. "Сините" отпаднаха, но след наистина великолепни мачове срещу италианските звезди. Гунди бе на върха на кариерата си и няколко европейски гранда го желаеха в своите редици. След 11-ия кръг Левски имаше 17 точки и изоставаше от водача ц(*ка с 4 точки. В 12-ия кръг на 17 ноември 1968 година бе дербито. Една загуба на Левски го лишаваше от реални шансове за нова титла. Една победа над ц(*ка почти му осигуряваше спечелването на шампионата. Интригата доведе на стадион "В. Левски" 55 000 зрители в приятната есенна вечер. Реферът Димитър Румянчев изведе следните състави: Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача. ц(*ка: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев. По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев. И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев. Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ц(*ка намали 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона. Все пак от времето, докато течеше мача, не може да се забрави зевзелъкът на Сашо Костов, който при 6:1 в 59-тата минута пита играча на ц(*ка К. Станков: "Кире, ти ли си най-млад от вашите?" И, получил утвърдителен отговор, му казва: "Бягай до стадион "Народна армия" да донесеш вашето електронно табло, че скоро няма да има къде да пишем голмайсторите". След края на мача стадион "В. Левски" все едно че гореше. Хиляди левскари държаха в ръце запалени вестници и скандираха: "Левски! Левски!". Може би само един от тях, "ултрасът" Илия Петров, повече известен с прякора си Пенсията, негодуваше: "Безобразие! Защо спряха нашите?! Вместо 10:1, ето едва 7:2!". В същото време един друг привърженик на "сините", Рихард Езра, бързо излиза от стадиона и с наивен вид пита всеки срещан офицер: "Другарю офицер, как свърши мачът?" Всеки отговор 7:2 за Левски е като музика за ушите му. А след това хиляди дефилираха от стадиона до паметника на Васил Левски, строго охранявани от народната милиция. Там се състоя ново "факелно тържество". Транспортът около паметника бе блокиран близо час. Хиляди млади хора скандираха: "Апостоле, пак ги бихме!" и се покланяха доземи пред паметника. Милицията не се намеси. Само след месец и половина обаче ЦК на БКП се намеси. Под благовидния предолг за окрупняване на спортните клубове Левски бе обединен с клуба на МВР - Спартак. Милкобалевците не можаха лесно да преглътнат загубата.
|