Вчера министър Петър Димитров се открои като ярък флорален мотив върху политикоиномическата тъкан. Високо ценим политиците, които изпъстрят речите си с висококултурни препратки (като към Витрувианския потребител на М. Кунева)!

Държавникът говори на тема "Развитие на офсетната политика" (виж повече в "България") и стовари върху нищо неподозиращата аудитория следното сравнение: "Казват, че музиката на Шопен е цветя в дулата на оръдията, на мен ми се струва, че офсетът е не просто цветя, а рози в дулата на българските оръдия".

Тук трябва да се проследи пътят на мозъчните пипала, комплектували тази препратка към леко парафразирано изказване (то пък на Шуман). Офсетът - в случая - е тип икономическо "танто за кукуригу" в сферата на обществените поръчки за армията. Нарича се още компенсаторно споразумение, от английската дума offset в значението й на "компенсация".

Ето и конкретен повод за цъфтеж: преди 2 седмици България сключи офсетно споразумение за закупуването на 5 италиански самолета за армията ни, срещу което италианците ще инвестират в разни производства и дейности, между които и високотехнологична оранжерия за рози. В розовия комплекс вече са инвестирани 5 млн. евро. Затова министърът казва, че офсетът не е "просто цветя"... Зер музиката на Шопен е някакви проскубани лайкучки, съотнесена към буквалните български рози, преплетени във въоръжението ни с италиански бойни самолети!

Това не е първият висок наратив из устата на г-н Димитров. Съвсем наскоро той илюстрира тезата си, че търкаляме "реформи второ поколение", с мисълта на Яне Сандански, че робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство.

Ех, дано министърът повлече шлейф от офсети и рози, та да слушаме още и все по-съвършени изказвания...