Едно време укрепвах собствената си предприемчивост и активност, припомняйки си мъдрия съвет: "Помогни си сам, за да ти помогне Господ!"

И си помагах. Помагам, помагам, пък току и Той удари едно рамо. Така, слава Богу (и благодарности Ему!), постепенно изкласих.

Разбирането на въпросната мъдрост ми помогна и да разбера актуалния виц за наводнената църква. Надига се реката, залива основите на църквата, идва БТР на гражданската защита да прибере свещеника, оня вика: "Няма нужда, чеда мои, Господ ще ми помогне!" Половината църква е под вода, доплува лодка на ГЗ да спасява отчето, оня пак не ще: "Няма нужда, Господ ще ми помогне!" Само кръстът стърчи от църквата, долита хеликоптер да отнесе божия служител, той се държи за позлатения православен символ с лявата ръка, с дясната се кръсти и ги отпъжда: "Бог няма да позволи да пострада верният му слуга, идите, чеда мои!" Накрая, когато нямало за какво да се държи, преди да потъне окончателно, свещеникът проплакал: "Цял живот искрено съм Ти служил, Господи, такава ли е отплатата Ти, защо не ми помогна, защо ме изостави?" Възмутил се тогава Бог от небесата: "Аз колко транспорта ти изпратих, а!"

Наскоро се натъкнах на информация, чието разбиране също така не би трябвало да представлява особен проблем. Преди близо месец г-н Сакскобургготски споделил в интервю пред списание "Вог", че не друг, а Бог му върнал имотите в България.

Проблем обаче, оказа се, има. Щото Величеството величествено послъгва. Не е вярно, че Бог му е върнал имотите (макар да имаше, ей богу, желание!). Пряк свидетел съм, че случаят е обратно пропорционален на оня с наводнената църква. Господ му ходеше по петите и му врънкаше: "Нека ти помогна, бе Монка, всичко ще ти върна - и имотите в България, и профуканите в Монте Карло милиони, и забравената в римската катедрала Сан Пиетро банела на царица Йоанна..."

На което г-н Сакскобургготски пренебрежително отговаряше: "Нема нужда, колега, нема кога да ти дойде времето да гледаш позитивно, тук придворни нищожества бюлюк, мераклии да ми припишат и собствените си златни зъби доксан докуз!"

И верно, като се юрнаха едни ми ти жертвоготовни монархомазохисти - областни управители, министри, депутати, адвокати, скот подир скот, дето бил писал едноокият поет - и като почнаха да връщат, да връщат, да връщат, край няма.

Та му дойде времето (по терминологията на щастливия собственик на чуждото нещастие) да погледна позитивно на древната народна мъдрост.

Не "Бог е българин", както бе казал известен спортен коментатор, а "Българинът е бог". Бог на подмазвачеството, подлизурството, подлогарството.

За което Бог не носи никаква вина впрочем.